Чудотворната икона, с която манастирът е известен обаче е открита цялостна, макар и лошо увредена, съобщава pravoslavie.ru. Предполагаше се, че иконата е изгоряла заедно с църквата.

„Да, тя бе открита… Но иконата заедно със своя кивот е силно увредена.“, съобщава се от мястото на събитието. Сега се очаква специалисти иконографи да проучат иконата, преди да се разбере дали тя може да възвърне предишният си блясък.

Според интернет страницата на манастира, след пожара през 1770 г. иконата е открита невредима, с изключение само на горния ляв край, както и дясната страна на Божията Майка били леко засегнати. Иконата привличала множество поклонници, търсещи чудодейно изцеление; манастирските хроники съдържат стотици случаи на чудодейни изцеления, които се свързват с иконата.

В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисуса Христа.

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Лука 1:26-28

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: „Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“ Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: „Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.“ Пресвета Дева казала на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ – Ангелът й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. „Ето рабинята Господня – казала Мария, – нека ми бъде по думата ти?“ Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.
Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия – Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!
Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: „Душата ми величае Господа – отговорила тя на Елисаветиното приветствие – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят.“

„Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна:

Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува

Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“

Източник: CROSS