Събитието е днес, 6 януари, в 12.30 часа. Тази година музиканти и танцьори от Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев” ще пресъздадат обичая във вида, характерен за Северняшката етнографска област. Ще бъде отслужен молебен от плевенски свещеници. Победителят, хванал пръв кръста, ще получи парична награда от Община Плевен.

Текст и снимки: Община Плевен

Православната традиция обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов син.

На този ден имен ден празнуват: Боян, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Боголюб, Боголюба, Бетина и др.

На Йордановден празнуват още Данчо – 82 души в Общината, и Дана/ка – 56 жени в Общината. Пожелания за здраве в Плевенско ще приемат още 258 мъже с името Боян, 109 жени с името Бояна/ка, 99 мъже, които се казват Богдан, и 76 жени с името Богдана/ка. Имениците, които се казват Богомил, са 102-ма, Теодоси/й – 28, Бончо – 7, Бистра – 115, и Божана/ка – 55.

Миналата година над 40 плевенчани се осмелиха да скочат за кръста в ледените води на река Вит. Смелчаците бяха предимно от плевенските клубове по триатлон и плуване. Късметът се усмихна на тридесетгодишния Цоньо Христов, който извади богоявленския кръст.

Снимки: Архив Община Плевен

При кръщението на Господа небесата се отворили и Духът Божий слязъл върху Иисуса Христа във вид на гълъб. Тогава се чул гласът на Бога Отца от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ Този ден, следователно, Бог се явил в трите Си лица: Отец свидетелствува за Сина, Син се кръщава, а Св. Дух слиза над Сина във вид на гълъб. Затова и този ден се нарича Богоявление.

В деня преди Богоявление, както и на самия празник, се извършва велик водосвет. Чрез него се освещава цялото водно естество, т.е. всички води. Водата е символ на живот и на очистване. Тъй осветената вода става средство за душевно очистване и освешение, и за телесно изцеление. Част от осветената на Богоявление вода, под имено „аязма“, се запазва в специална съдина за през цялата година. От нея пият за здраве болни или постници – вместо св. причастие през първата великопостна седмица.

В деня на Богоявление свещениците обхождат и ръсят благочестивите християни по домовете.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква, а мъжете се надпреварват да го извадят. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Според вярванията, на Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъка от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.

Имен ден днес празнуват Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божанa.