Днес, ние почитаме и уважаваме акушерките и докторите, които помагат да се появи на бял свят едно мъничко същество, което ще се превърне утре в голям човек.
„Честит да е празника на всички жени, изпитали истинската радост да станат майки! Честит празник на бабите, без чиято помощ не можем! Огромно благодаря на медицинските работници, които израждат децата ни и в този ден ние поднасяме уважението и почитта си към всички тях!”- с тези думи секретаря на читалището Петранка Стефанова поздрави всички присъстващи в деня на родилната помощ, съобщават от читалището.

Веселие и хумор, танци и закачки са е имало на Бабинден в Асеновци . Самодейките от ЖФГ „Осъмски ритми” са извършили ритуала „Раждане на бебе” и „Измиване ръцете на бабата- акушерка”.

Да е честита и спорна 2017 година, да има повече деца, да се чува повече детски смях и да има повече усмихнати майки и бащи, баби и дядовци в село Асеновци ,са си пожелали всички!

Как се е празнувал този празник едно време, когато бебетата не са се раждали в болници с помощта на лекари, а в къщи с помощта на „бабата – акушерка”са показали на децата, разказа секретаря на читалището Валя Йорданова:
„Поканихме единственото бебе родено в нашето село през 2016год. и неговата майка.Тя показа на децата как се е ходело на чешмата и се е наливало вода в стомна и менче, след което е взимала кърпа и сапун и отивала в дома на бабата, за да й полее с водата, която е наляла в стомната. С водата от менчето и китката здравец в него бабата да поръси и благослови всички присъстващи деца, като нарича: „да им е чист живота, както е чиста водата в това менче”. После бабата завързва на дясната ръчичка на всяко дете паричка с червен конец. Черпи ги с прясно приготвена питка.

Нашите малки гостенчета пък се отблагодариха на възрастните жени с песни и стихове за бабата и с изработени от тях картички.
Жените от фолклорната група, както и най-младата майка получиха и по още един подарък от читалището – кошнички от вестници изработени в читалището.

Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата трябва да отбележим.
За всеотдайния си труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.
За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден.”

Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре (колкото са капките, толкова да са берекетът и здравето), подскача нагоре (да са пъргави децата). На коляното на детето слагат малко сол да близне, за да няма разстройство през годината, или пепел, за да не го хващат бабици.

Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея пара. Бабата връзва на детето мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява детето с чорапки и ризка.

Днес бабата обикаля къщите, в които е бабувала, и къпе малките. Носи бяла и червена вълна, мед и просо. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената – за да е здраво и румено, просото – за да пълнее, медът – да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането маже децата с прясно масло и мед. Това е начинът, по който тя миросва малките. С мед и благослов бабата миросва и булките: „Да са сладки на мъжете си, както е сладък медът.“

Бабата акушерка слага празнична трапеза (като за сватба или кръщене) за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: прясна погача, кокошка, баница, шише вино. Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. Наричанията и припевките са свързани със сексуалния живот, зачатието, раждането.

На места бабата, окичена с наниз люти чушки около врата, кади с керемида под полите на жените, за да раждат повече. Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с многолюдна челяд. Бабата сее с решето просо на софрата, за да са плодовити жените. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и веселието става още по-буйно, с музика, игри и песни.

Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, нарича се „влечугане“. Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя шествието нараства. Невестите гледат да срещнат някой мъж, опитват се да го разсъблекат, искат откуп. Мъжете пък гледат да не се доближават много близо до шествието. Накрая обръщат коша с бабата в реката и я изкъпват хубаво или изсипват на главата й само чаша вода.

Вечерта на мегдана се вие общо хоро. Празникът завършва пред къщата на бабата, изпращат я, носят я на ръце, целуват й ръка и дават дарове. Така изразяват своята благодарност и обич към тази жена.

Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, ако вали сняг или дъжд. Предвещава плодородие през годината.

Източник: dariknews.bg