Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет – да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

Източник: Дарик

Изморена от дългия път, Баба Марта приседна на столчето, а децата запяха песни за мартеничките, за кокиченцето, за настъпващата пролет. Отгатнаха и гатанките, които добрата баба им зададе. Разбира се, имаше и танци от най-малките деца. Развеселиха Баба Марта и тя подари на всички деца пъстри мартенички, като ги благослови: „Да сте здрави и червени, да остареете и побелеете като Стара планина!“.

Разказа им за дългия път, който мартеничката е извървяла от времето на хан Аспарух до наши дни. Децата научиха, че червеният цвят може да прогонва болестите и злото, а бялото носи чистота и дълъг живот. Накрая Баба Марта зарадва всички с вкусна питка – всяко дете да си хапне и да бъде здраво, бяло и червено през цялата година.

Някои изследователи смятат, че мартеницата още символизира мъжкото и женското начало или енергиите ин и ян, които взаимно се балансират. Баба Марта е жена в представите на българите. Тя често мени настроенията си, също като времето през месец март. Според вярванията мартеницата има силата да изпъди лошото – предимно болести и уроки. Цветният символ води и пролетта със себе си, която се е смятало, че идва на 1 март. Традицията повелява мартеницата да се завърже на плодно дръвче, щом долети първият щъркел.

Те напомнят, че 1-ви март е близо – само след 5 дни, тъй като февруари приключва на 28-мо число. Красивите и уникални български символи в бяло и червено се подаряват за здраве и предвещават настъпващата пролет.

Снимки: Община Плевен