Цветелина се разстроила от чутото и веднага се заела да разнищи историята им. Жената разказва, че се казва Ана Асенова, родена 1950 г., с адресна регистрация по лична карта в село Румянцево, Община Луковит, Област Ловеч. 25 години живее в София, където работи в различни заведения. Получава инсулт и решава да се прибере в родното си село. Синът й обаче, който живее в село Пелишат със съпругата си, продава къщата, която е негова собственост, и майка му остава на улицата. Снахата на Ана не желае да я вижда. Обръщайки се за помощ към Социалната служба в Плевен, жената е откарана при сина си в Пелишат.

„Там я стоварват пред дома му, дори не изчакват да видят дали някой ще я посрещне, и си тръгват. Снахата започва да я замерва с камъни, внуците й я качват в колата и я връщат обратно пред Билла, където я видях“, разказва Цветелина. Случката със социалните и реакцията им се повтаря – отново я товарят и я връщат в Пелишат, откъдето е изгонена на мига.

Нерадостната съдба на Ана преди година я среща с друг несретник в градинката пред ЖП гарата в Плевен – Тодор Иванов, роден 1951 г., с адресна регистрация на ул. „Осъм“ 18. И той е бездомник, въпреки че има много деца, разказва Цветелина. „Дядо Тодор, както го наричам вече, е малко глух, но иначе е оправен и изцяло поема грижите за баба Ани. След получен втори инсулт тя трудно движи едната си ръка и не може да ходи“, добавя благодетелката.

След чутото тя започва да търси квартира на двамата бездомници. Намира такава за 100 лв в центъра на Плевен и я плаща за 2 месеца. Жилището включва стаичка с всичко най-необходимо и баня, които са лесно достъпни за инвалидна количка.

На 13-ти април тази година хората са настанени в новия си дом. Цветелина им купува нови завивки, подарява им и радио, за да слушат музика. „Дядо Тодор се грижи за баба Ани – къпе я, разхожда я. А аз им купувам храна, готвя и им я нося всеки ден“, разказва Цветелина.

За да подобри живота на новите си познати, тя се свързва с пастор Цветан Илиев от Евангелската методистка епископална църква в Плевен, която посещава. Разказва му историята на двамата бездомници и споделя, че баба Ани се нуждае от нова инвалидна количка, тъй като старата е неизправна и опасна за нея. Той се отзовава веднага и се свързва с познати. На молбата за помощ откликва отец Венцислав Николов от католическия храм „Света Дева Мария от Фатима” в Плевен, като дарява съвсем нова количка.

Подаръкът пристигна при новия си собственик вчера, докаран от пастор Цветан Илиев. „Толкова съм щастлива! Благодаря на Бог, че чу молитвите ми и ме срещна с тези хора! Те ми спасиха живота! Те са ангели“, през сълзи възкликна с благодарност баба Ани. Доволен е и дядо Тодор, който ще разхожда много по-лесно болната жена.

Добротворците не смятат да оставят нещата до тук. Още следващата седмица ще настояват Социалната служба да реагира адекватно на потребностите на двамата бездомници. „Баба Ани е диабетик, освен това сигурно има и други здравословни проблеми, защото често повръща. Не е добре и с очите. Трябва да я прегледа лекар и да й се помогне. Необходимо е да й се назначи личен асистент, за да се грижи за нея“, убедена е Цветелина, която е научена от майка си да не подминава човек или животно в беда. Защото всички сме свързани, всички сме едно, вярва тя.