Специална изненада за госта беше Танцът на калинките, който изпълниха малчугани от детска градина „Иглика“ в Плевен. Те бяха подготвили и стихотворения за алпинизма, като в ролята на покорител на върхове влезе Виктор Дечев, който развя българския трибагреник от сцената.

В многобройната публика, която изпълни салона на читалището, присъстваха от 4-годишни деца до възрастни хора, сред които курсанти от ВВУБ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, спортисти и тийнейджъри. Увлекателно и вълнуващо Атанас Скатов сподели с аудиторията как сбъдва мечтите си и от агроном, доктор по растителна защита, преподавател и мениджър на компании в България и Германия, се превръща във веган, решил да покори всички най-високи върхове на планетата.
Със снимки и видеа той направи съпричастни всички слушатели към неговите вълнуващи приключения. Двукратният покорител на Еверест (8848 м) става първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“ – през 2017 г. Скатов поясни, че алпинизмът не е нещо самоцелно при него, а един експеримент, който има за цел да докаже, че храненето само с растителна храна дава на човек много сила и неподозирани възможности. Реализира и втори проект – с изкачване на 14-те най-високи върха на Земята, т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е покорил 6 върха над 8000 метра: Еверест, Манаслу, Анапурна, Макалу, Лхотце и Чо Ою, който изкачи в средата на май 2018 г. без помощта на шерп и без кислород.

Атанас Скатов сподели с присъстващите, че всеки може да сбъдва мечтите си, ако прави това, което му носи удоволствие по най-добрия начин, с ясна визия и полага достатъчно труд. Той описа всяка стъпка по пътя към постигането на целите, за да мотивира повече хора да живеят по този начин. След близо два часа срещата в Плевен приключи с аплодисменти за госта, много снимки с него и раздаване на автографи на тези, които избраха да потънат в света на височинния алпинизъм чрез неговите книги.

– Кой сте Вие?

– Аз съм човек, който има мечти светът да стане едно по-добро място за живеене. Смятам, че имам мисия, която изпълнявам от 7 години насам. Това е моят режим на хранене само с растителна с храна, с който преди всичко доказвам, че невъзможни неща няма. Абсолютно всичко е възможно, стига да вярваш в това, което правиш, и да полагаш необходимия труд.

– Къде Ви намирам?

– На любимото си място над моя роден град Сливен – връх Кутелка.

– Вие сте агроном. А как така станахте веган?

– Не са съвсем различни двете неща. Агрономът се грижи за прехраната на хората, работим с растенията. Връзката е много голяма между двете неща, всъщност. Аз минах на растителен режим на хранене, защото нашата популация на планетата непрекъснато нараства с огромен темп. И аз в последните 20 години се чудех по какъв начин да продължим да се храним, след като площите са ограничени. При растителния режим на хранене се използва много по-малък ресурс, много по-малко площи са нужни за изхранването на хората.

– Как се чувствате физически и психически от момента, в който сте на растителна храна? Какви промени наблюдавате у себе си?

– Предполагам, че всеки човек за 7 години регистрира промени у себе си, независимо с какво се храни. Животът върви, имаш различни ситуации, различни решения. Човек остарява, предполага се, че помъдрява. Специално аз се чувствам много добре. Има и периоди, в които не се чувствам толкова силен, но предполагам, че това не се дължи на режима ми на хранене, след като все още спортувам интензивно – тичам, карам колело, плувам, а все пак съм на 40 години. Много малко хора на тази възраст могат с техния режим на хранене да правят това, което правя аз.

– Вие сте първият веган в света, който изкачи Еверест, нали така? И то два пъти.

– Така се получи.

– С какво се храните при тези екстремни условия?

– Като си на такава височина, почти нямаш много апетит, но е важно на когото каквото му е вкусно, това да яде. Има разнообразни готови храни за височина. Те са много леки, само добавяш гореща вода, разбъркваш, изчакваш и е готово. Също така си носиш сладки неща – има енергийни барчета, блокчета, гелове. Когато се атакува върхът, такива се носят. Колегите носят салами и кашкавали.

– Кога решихте да се занимавате с алпинизъм?

– Отскоро тръгнах по планините – никога не съм бил нито турист, нито планинар. Преминах маршрута Ком – Емине през 2010 година и много ми хареса в планината. И от 2012 г започнах да катеря. Първо реших да изкача седемте континентални първенци, като водещото при мен винаги е било да го направя с моя режим на хранене, а не самоцелно. Този проект приключи. Другият ми проект за изкачване на 14-те осемхилядника на нашата планета Земя е почти преполовен. За всичко това ще разкажа на срещата в Плевен. Да заповядат всички, които обичат планината, природата, спорта, здравословния начин на живот. А дори да не са в нито една категория от тези, пак ще им бъде много интересно.

– Кой беше на трудният Ви връх до сега?

– Физически или психически?

– И в двата случая.

– От физическите трудни върхове са Анапурна, Лхотце – четвъртият по височина, Чо Ою – шестият по височина в света, макар че той се смята за един от най-лесните, но на мен ми беше за пръв път без шерп и без изкуствен кислород и ми беше трудно, честно казано. Но тези върхове не са чак толкова важни. Важни са върховете вътре в нас, за да можем да станем по-добри хора и по-човечни. Това е големият въпрос – дали тях ще успееш да качиш.

– Все пак на тази голяма физическа височина човек отваря ли съзнанието си, изчиства ли го?

– Естествено, там е съвсем различно. И като се върнеш долу, гледаш по съвсем друг начин на живота. Ежедневните трудности ти се струват тотално незначителни. Има други неща в живота, които са в пъти важни от нашите битовизми, в които ние се вглъбяваме.

– И хабим много енергия и време за тях.

– И нерви хабим.

– Работейки върху себе, какво отчитате като важен успех на тази прекрасна възраст 40 години?

– Може би станах по-търпелив, научих се да изчаквам, да изслушвам, да не бързам. Също така осъзнах, че има ситуации, в които пък трябва да бързам, да преценявам много добре нещата. Научих се да се вслушвам в себе си, в инстинктите си какво решение трябва да взема, защото е много важно човек да може да влезе в себе си, да се опознае и по този начин да си помага. Защото ние всички имаме такава дарба да чувстваме, да предчувстваме нещата…

– …интуиция.

– Да, интуиция е. Всеки човек има интуиция, но не всеки може да я развие. Много малко хора си развиват интуицията и си вярват. Изключително важно е да вземаш правилни решения, независимо в каква ситуация попадаш – не само в планината, а винаги. На това най-много ме научиха планината и начинът ми на живот. Също да се движа, да спортувам – това е много важно, защото нашите тела са създадени да се движат. Животът трябва да е активен.

– Щастлив човек сте.

– Да, много съм щастлив с постиженията си, но за мен най-големият успех е, че ежедневно ми пишат много хора. Споделят ми колко много се възхищават на това, което правя, и как съм ги запалил те по същия начин да сбъдват мечтите си. Да водят здравословен начин на живот, да спортуват, да пеят, да танцуват. За мен най-най-големият успех е, когато можеш да помогнеш на хората с това, което правиш.

– Затова ли пишете книги?

– О, да. Абсолютно всичко описвам вътре – как съм реагирал, какво съм мислел, какво съм почувствал, какво съм преживял. Искам хората, които имат желание, да са съпричастни. С моето издателство „Кибеа“ издадохме вече 4 книги. Има голям интерес. Даже тиражът на първата книга се изчерпа, вече е преиздадена.

– Подготвили сте още книги, нали?

– Да, има още 4 написани. Това са дневниците от моите експедиции, в които описвам всичко, което се случва. Сигурно догодина ще излязат. Разказвам за експедицията на Еверест и Лхотце през 2017 г. Описах качването си през тази година на Чо Ою. Сега довършвам книга за 7-те континентални първенци. Оказа се, че съм първият българин, изкачил най-високия връх на всеки континент, което не съм го планувал. В книгата разказвам за Папуа Нова Гвинея. Ако е писано, книгите ще излязат. Като с всичко в живота – когато е писано да стане, то става.

– Алпинистите имат ли различно отношение към смъртта, след като тя диша над лявото им рамо, образно казано?

– За другите не знам, мога да кажа само за себе си. Не съм общувал с колеги на експедиция по темата. То там е малко неприемиво да се говори за смъртта (б.а., смее се), защото сме разкрачени между живота и смъртта. Смъртта е съвсем естествена. Както се раждаме, така и умираме. Хубаво е да не е много рано, защото животът е нещо прекрасно. Смъртта е част от живота – никой не е останал тук. Всеки рано или късно му свършват дните и това е. Важно е не колко си стоял тук, а какво си направил за този свят. Дали си направил нещо положително.

– А когато сте били на предела на психическите и физическите си сили, от какви скрити резерви черпите енергия, за да продължите?

– От моята визия – защо правя това нещо. Винаги тя ми дава най-голям смисъл. И най-много енергия ми дава, най-силно ме мотивира да продължа напред. Когато имам някакви огромни трудности, винаги се връщам на въпроса защо го правя.

– Какво Ви дават срещите с хора в цялата срана?

– Много е зареждащо. Хората са много щастливи, пишат ми след това. Заслужава си, определено.

– Предполагам, че тези, които Ви пишат, Ви разказват някои невероятни истории за промяна на начина си на живот и мислене. Сигурно ще е много интересно да издадете най-добрите от тях. 

– Може би ще бъде интересно, да.

– Много ваши почитатели Ви се възхищават, но не намират сили да променят живота си.

– Има много хора, които искат да променят живота си, но нямат кураж. И аз ги надъхвам да вземат нещата в свои ръце и да започнат. Най-важно е да започнеш. А аз им давам насоките как да го направят. В Плевен точно това ще разкажа – как да си поставяте цели и да си сбъдвате мечтите. Най-важно в живота е да правиш това, което ти носи удоволствие. Иначе си роб. За мен е важно да помогна на колкото може повече хора да променят това.

– И как в икономическата ситуация, в която живеят трудно огромен процент от българите, вие ги мотивирате да си зарежат работата, например, и да тръгнат да си сбъдват мечтите? Каква е формулата?

– Така е, ситуацията у нас изобщо не е розова и след като човек има ниски доходи и работи нещо, което не му харесва, значи е дошло време човек да реши какво иска да прави, за да получава удоволствие от това. Най-важно е човек да знае какво му харесва и да започне да го прави. Няма начин, когато правиш това, което ти харесва, да не станеш успешен. Няма такъв случай на планетата.

– Коя е най-чистата храна за вас?

– Не мога да кажа, че има най-чиста храна, защото нашата планета е изключително замърсена. Дори и сам да си произвеждаш плодове и зеленчуци, не може да кажеш, че храната ти е много чиста. Но все пак е хубаво човек да си произведе нещо сам или да си купува от биоферми. Така шансът да попаднеш на по-чиста храна е по-голям. Глобалното замърсяване засяга и нас. Пластмасата се разтрошава и пада като прах абсолютно навсякъде. Киселинни дъждове падат върху почвата и не можем да спрем последиците. Единственият начин да се промени всичко това е, когато всички хора започнат да мислят за екологията на тази планета. Да се ограничат отпадъците, да се пречистват, да се минимизират. Но населението на земята е почти 8 милиарда. Всички искат да се хранят, искат коли, искат апартаменти, кожени палта и т.н. Така че е много трудно. Просто трябва да се случи нещо драстично в целия свят, за да могат хората да разберат, че така не може да продължава животът по този начин, защото ще унищожим планетата.

– А не стават ли все повече хората, които се замислят за тези проблеми и се променят, за да водят по-природосъобразен живот?

– Стават, да. Особено в развитите страни от Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония. От друга страна това са и най-големите консуматори, които замърсяват най-много и изпомпват най-много ресурси. Това е истината – поне за мен. Аз пътувам в цял свят, виждам много добре нещата. Естествено в бедните държави няма нито сметосъбиране, което е още по-трагично. Там се замърсява още повече. Но големите замърсители са най-големите индустрии, както и животновъдството – отглеждането на промишлено количество животни.

– Да си пожелаем да са повече хората, които мислят за бъдещето на Земята. Благодаря Ви много за този разговор! Чакаме Ви в Плевен.

– И аз благодаря! Чао и до вторник!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Д-р Атанас Скатов е алпинист, веган, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършил е Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. От 12 г. е вегетарианец, а от 6 години – веган. Занимава се активно с алпинизъм, плуване, йога, ски, танци. Той е първият веган, изкачил Еверест (8848 м), при това два пъти.

През 2017 г. стана първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“. Провежда научен експеримент с изкачване на 14-те най-високи върха на Земята – т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е изкачил 6 върха над 8000 метра: Еверест, Манаслу, Анапурна, Макалу, Лхотце и Чо Ою, който изкачи в средата на май 2018 г. без помощта на шерп и без кислород.

„Невероятно е! Щастие е да си на връх, независимо колко е висок. Усещащ се изцеден и награден – осъществил си още една своя мечта, плюс бонуса зашеметяващи гледки“, споделя Скатов в свои интервюта. За изпитанията, вярата, постоянството, пизитивизма, упоритостта, стратегията за успех и силата на психиката той ще разкаже интригуващо и вдъхновяващо в Плевен. Ще са налични и четирите му книги, в които описва някои от най-вълнуващите си приключения.