Анелия Райкова е завършила ССХУ за приложни изкуства „Св. Лука“ в София със специалност „Текстил“ през 1991 г, а в последствие защитава магистърска степен по сценография в Националната художествена академия “Н. Павлович” при проф. Георги Иванов. Изявява се и в областта на пространствените изкуства в театъра, киното и телевизията.

Позната е на плевенските артсреди като сценограф в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (в периода 2001 – 2002 г). Година по-късно става щатен художник в Малък градски театър “Зад канала” в София, а след няколко месеца избира свободната практика.

В периода март 2005 г. – август 2006 г. работи като художник на телевизионното предаване „Бон Апети”, а от 2011 г. е художник-изпълнител в „Бояна филм”. От 2016 г. работи като дизайнер в предаването „Бригада нов дом”.

Специално за читателите на Plevendnes Анелия Райкова обясни в интервю защо винаги рисува на музикален фон, защо не се разделя със стихосбирка на любимия си поет Христо Фотев и разказа как предпочита да релаксира.  

– Вие сте художник и сценограф. А как стигнахте до телевизионното предаване „Бригада нов дом“, където вие сте дизайнер и вашите решения са изключително важни? Какво ви дава това?

– Случайно попаднах там, но вече 2 години и половина се задържах в предаването. Там ми помага сценографията, защото боравя с пространство, помага ми и живописта, защото боравим с цвят. И в крайна сметка трябва да направим един приятен и уютен дом. Самото предаване е вид социален проект, защото помага на социално слаби хора, и е може би една от най-прочувствените дейности, които съм имала. Човешките съдби докосват, трогват, понякога те карат да спреш и да се замислиш за много неща. И да си зададеш въпроса кое е най-важното в този живот. Да спреш да се оплакваш, че нямаш това, или онова, при положение, че има хора, които се борят за оцеляването си със зъби и нокти.

– И какви са вашите отговори на тези въпроси – за важните неща в живота?

– На първо място от важните неща в живота е здравето. Изключително важно е човек да има хора до себе си – това е любов и без нея нищо не може да се случи. Когато ги има тези неща, нека да ги ценим. Материалното е важна част от нашето битие, обаче само с пари не става. Трябва да има първо другите неща. Трябва да имаме човещината помежду си. Затова някои от платната ми в настоящата експозиция „Зависим от Вселената“ в галерия „Дориан“ в Плевен са част от предишна изложба – „Саундтрак на мълчанието“. В нея основен символ беше сърцето, а посланието – да си слушаме сърцата – това е много важно. Това е топлото, това е човешкото, което ни прави хора.

– Хората на изкуството имат ли някакво преимущество пред останалите – да са много повече вътре в себе си и опериращи с тези важни категории в живота? Как е при вас?

– Аз не мисля, че има някакви приоритети. Да, чувствителни сме. Може би повече се замисляме над тези неща, може би повече ги спазваме и държим на тях, но в крайна сметка ние сме едни нормални хора. И аз не мисля, че това трябва да бъде приоритет само на хората на изкуството. Ако може всички хора да са по този начин, светът би бил по-хубаво място за живеене.

– Вие творите на фона на музика.

– Да, задължително.

– Каква музика предпочитате?

– Обикновено слушам „Пинк Флойд“, докато работя. Това е моята музика. Страшно ми харесват и като текстове – има много философия и послания в цялото им творчество. Докосва ме. Освен това слушам и много класика – Моцарт, Шопен, Вивалди.

– И защо музиката присъства в творческия ви процес?

– Защото тя провокира. Тя е едно от най-абстрактните изкуства и борави най-вече с усещанията. Музиката е най-комерсиалното от видовете изкуства, защото всеки човек слуша музика, и е най-лесно възприеманото изкуство. Живописта си върви с музиката повече, отколкото с текста, защото той, някак си, идва след това, канализира нещата и ги вкарва в по-ясна пътека.

– Имате ли в дългосрочен план творчески цели?

– Не обичам да си правя дългосрочни планове – може би е някакво суеверие. Знам единствено, че догодина ми предстои изложба в родния ми град Бургас, в който не съм се изявявала от 6 години. Предпочитам нещата да се случват спонтанно – тук и сега.

– Какво друго обичате да правите?

– Пиша си стихове за лична употреба. Това ме провокира, занимава ме. Аз съм почитател на поезията, защото тя е най-абстрактната част на литературата, според мен. Чрез думите в нея се борави с абстрактни усещания, които са пак много лични, и смятам, че мога да сложа знак на равенство между абстрактната живопис и поезията.

– Кога пишете?

– По-скоро си драскам неща. Пиша, ако съм разстроена, вдъхновена или влюбена, но не смятам, че там ми е стихията – това е съвсем различно нещо.

– Стихове на Христо Фотев се намерили място във вашите творби, това ли е любимият ви автор – с него сте родом от един град, Бургас?

– Любим автор ми е, да. Много се гордея, че съм бургазлийка и той ми е съгражданин, но той е национално богатство. Преди години, когато работех в театрите, включително и в Плевен, колкото и да ми беше тежък сакът, пълен с макети, проекти и т.н., стихосбирката „Словесен пейзаж“ на Христо Фотев винаги присъстваше в него, защото това ми беше глътката въздух след напрегнат ден.

– А други автори обичате ли?

– Много обичам Робърт Бърнс, сонетите на Шекспир, от българските съвременни автори Росен Карамфилов напоследък много ме провокира, Ясен Атанасов, Силвия Чолева и много други.

– Прозаичните творби интересни ли са ви?

– Любим автор ми е Достоевски, харесвам Гьоте, Стендал, Георги Господинов.

– Как релаксирате и изчиствате съзнанието си, за да се настанят нови усещания в него, нов творчески импулс?

– С работа, с живопис. Това ми е почивката. Потапянето в моя свят. В същото време обичам разходки из природата, обожавам да си отида на морето, за да го гледам с часове и да се разхождам по брега. Обичам приятния разговор с любим човек – това много ме зарежда. Обожавам да говоря с брат си Тодор Райков за изкуство – той също е художник. С него можем да осъмнем просто.

-Прекрасно е, че имате не само близост по кръв, но и духовна.

– Да, много съм благодарна на съдбата, че имам точно такъв човек до себе си. Изключително хубаво е да имаш съмишленик!

– Обичате ли да пътешествате?

– Да, стига да имам възможност. Най-любимата ми дестинация все още ми е мечта – това е Италия, в която искам да видя всички произведения на изкуството на живо. А иначе в България любимата ми дестинация е София-Бургас. 

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Собственикът на артспространството Ивайло Станев представи Анелия Райкова пред многобройната аудитория, като уточни, че повечето творби в първата й самостоятелна изложба в Плевен са вдъхновени от Леонардо да Винчи и неговата мисъл: „Човек не знае какво може. Той трябва да опита“.

Част от картините пък са резултат на провокация от рок групата Pink Floyd и албума им „The Division Bell“. Анелия Райкова е свързана с Плевен, тъй като е работила една година като сценограф в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.

Развълнуваната авторка благодари за прекрасната възможност да се срещне с плевенската публика. „Много съм щастлива да открия изложба в това прекрасно пространство, което разбрах, че съществува съвсем отскоро. Пожелавам на галерия „Дориан“ все такава любов и добро отношение към младите, нестандартни и креативни автори. Нека те да намират тук уют, в който да представят своето творчество, защото за нас, творците, това е много важно. Ателието си е ателие, но ние трябва да си намерим и публиката, така че тази връзка е много важна. Пожелавам на галерията да се развива, а името й ще се чува, защото е положила много добри основи“, каза тя.

И добави, че художниците по принцип са малко мълчаливци, защото тяхното изразно средство е друго. Авторката призна, че не обича да говори за себе си, защото смята, че това, което е изложила, трябва да говори. И изрази надежда, че платната й докосват. „Бих била щастлива, ако всеки намери нещо свое в моите работи. Това е моят свят. Надявам се да е красив и си мечтая тези работи да достигнат до хората, защото, както е казал Достоевски, красотата би спасила света. Мисля, че имаме нужда от това – имаме нужда от тази красота и от това спасение, най-вече на душите. Или както се казва, да си облечен отвътре навън, т.е. нека душите ни първо да бъдат облечени и сгрети. Ако това направим, светът би бил по-красив, по-щастлив и по-приятен за всички нас“, добави още Анелия Райков.

През 2019 година се отбелязват 500 години от смъртта на ренесансовия гений Леонардо да Винчи. С намигване към него, а и с усещането за взаимната ни свързаност едни с други и с цялата Вселена, Анелия Райкова е създала своята фина живопис, с която радва почитателите си. Нейната експозиция, събрала множество паралелни светове, ще остане в галерия „Дориан“ до 22 юни 2019 г.

Снимки: Панайот Йорданов

Тя е завършила ССХУ за приложни изкуства „Св. Лука“ в София със специалност „Текстил“ през 1991 г, а в последствие (през 2000 г.) защитава магистърска степен по сценография в Националната художествена академия “Н. Павлович” при проф. Георги Иванов. Освен в областта на пространствените изкуства в театъра, киното и телевизията, Анелия Райкова се изявява и като живописец.

Позната е на плевенските артсреди като сценограф в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (в периода 2001 – 2002 г). Година по-късно става щатен художник в Малък градски театър “Зад канала” в София, а след няколко месеца избира свободната практика.

В периода март 2005 г. – август 2006 г. работи като художник на телевизионното предаване „Бон Апети”, а от 2011 г. е художник-изпълнител в „Бояна филм”. От 2016 г. работи като дизайнер в предаването „Бригада нов дом”.

Член е на Дружеството на бургаските художници, а от 2010 г. – и на Съюза на българските художници. Нейни работи са притежание на бургаската Градска галерия, както и на частни колекции в България, Германия, Норвегия, Полша, Исландия, Южна Корея, Холандия, Великобритания, Словакия.

Има множество самостоятелни изложби, участия в общи експозиции и пленери, награди от престижни конкурси, между които награда „Руси Стоянов” за млад художник (Бургас 2011), регионална награда за живопис „Алианц” България (Бургас 2015 г.), награда на СБХ, отличие от Международно биенале на миниатюрата (Русе 2015 г.), награда в конкурс „Абстракт 42/42” (София 2016).

Участва в бианалета, включително в това на Малките живописни форми в ХГ „Илия Бешков” в Плевен (през 2002 г., 2004 г., 2006 г., 2008 г., 2014 г.)