Анастасия е известна с това, че се е опитвала да помага на страдащите – носела е храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените.

Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан. Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.

Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Имен ден празнуват: Анастас и Анастасия.