Той обясни, че е казал това още преди година, а в момента магистралата се строи активно.

„Това не беше обещание, казах, че си отивам от политиката, когато „Хемус“ е готова“. „Хемус“ се строи много активно, заяви той.

„Хемус“ ще я има, а Варна е градът с най-голяма перспектива в следващите пет години заради младите хора, университетите, инфраструктурата, прекрасната локация“, изтъкна министър-председателят.

По думите му KBC упправлява 400 милиарда евро, а техни са високите сгради в Брюксел, даде пример той. 

Той допълни, че много високо квалифицирани и добре платени хора се завръщат в България. Според него не било случайно, че Световната банка е направила свой център в София, както и че Китай е взела решение световният й тръст също да е в столицата.

Златно време е, парите не трябва да ви спират, заяви Борисов

Премиерът изтъкна достойнствата на страната ни по отношение на археологията, инфраструктурата и историята.

„В Провадия солниците са на 6700 години, а светът, Европа не го знаят. Солта е била най-важното нещо и най-богатите хора са били в Провадия“, подчерта Борисов. По негови думи в сравнение със стената на солницата в Провадия Китайската стена е един млад строеж.

От Варна ще се ръководят много офиси в Европа, категоричен бе министър-председателят.

Той отново подчерта, че „Хемус“ се строи усилено и след 4-5 години, когато е готова връзката София – Велико Търново – Варна, морската столица ще е важен център.

„Неслучайно ЕС ни даде най-красивия ресор, неслучайно българка стана шеф на МВФ, неслучайно икономиката няколко години държи ръст над 3,5. Когато фактите говорят, няма какво да се коментира“, обобщи Борисов.

От своя страна финансовият министър Владислав Горанов изрази убеденост, че заедно с KBC ще бъдат реализирани още добри идеи и заяви, че се надява начинанието да е успешно.

С промените в закона, които ще позволят съкращаване на сроковете за извършване на отчуждителни процедури, и при добра организация е напълно реалистично цялата автомагистрала „Хемус“ да бъде готова година по-рано от обявеното и по нея от София до Варна да се пътува през 2023 г. Това стана ясно преди време  по думите на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
 
Аз съм убеден, че с построяването на „Хемус“ БВП на страната ще се вдигне поне с 10-20%“, каза още министър-председателят през април, когато посети участъка Ябланица – Боаза.

Прз август на среща с 250 младежи от ГЕРБ във Варна Борисов заяви, че до 2030 може да остане премиер, но до 3030 – не. Освен това ако е бил варненец, е щял да търпи ГЕРБ до завършването на „Хемус“, пише „Дневник„. 

Преди символичния старт на новото трасе, ще бъде проверен напредъкът при изграждането на отсечката между Ябланица и Боаза на АМ „Хемус“, която е близо 10 км. Строителството й започна в края на март миналата година и се финансира също с национални средства. Работата по нея напредва и е напълно реалистично да е готова през есента, около половин година по-рано от предвиденото. По договор отсечката трябва да е завършена през март 2020 г.

За изграждането на 134,14 км от АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново в края на миналата година правителството осигури от бюджета 1,12 млрд. лв. без ДДС. Трасето, което ще се изгражда от „Автомагистрали“ ЕАД, е разделено на 6 участъка.

– Участък 1 е с дължина 15,26 км. Започва от Боаза и ще е до пресичането с път ІІІ-307 Луковит – Угърчин (км 87+800 до км 103+060), включително пътен възел „Дерманци“. Връзката със съществуващата републиканска мрежа ще се осъществява чрез два пътни възела – п. в. „Боаза“ при 88-ми км и п. в. „Дерманци“ при 98-ми км.

– Участък 2 е 19,2 км. Той е от края на пътен възел „Дерманци“ – при пресичане с път ІІІ-307 Луковит – Угърчин, до връзката с път ІІІ-3005 Радювене – Катунец, включително пътен възел „Каленик“ (от км 103+060 до км 122+260).

– Участък 3 е 17,08 км. Той ще започва от края на пътен възел „Каленик“ при пресичането с път ІІІ-3005 Радовене – Катунец до връзката с път ІІ-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“ (от км 122+260 до км 139+340).

– Участък 4 е 26,8 км. Той е от края на п. в. „Плевен“ при пресичане с път II-35 Плевен – Ловеч до път III-301 Летница – Ловеч, включително пътен възел „Летница“ (от км 139+340 до км 166+144.09).

– Участък 5 е 23,2 км. Той е от края на пътен възел „Летница“ при пресичането с път III-301 до път III-303 Бутово – Павликени, включително и пътния възел (от км 166+144,09 до км 189+344).

– Участък 6 е 32,6 км. Започва от края на пътния възел на път III-303 Павликени – Левски до път I-5 Русе – Велико Търново, включително и пътния възел (от км 189+344 до км 222+000).

Изграждането на първите три участъка ще стартира тази година, а техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6 ще бъде изпълнено през 2019 г. Целта е цялостното изграждане на АМ „Хемус“ в участъка от Боаза до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново да приключи до 2023 г.

Регионалният заместник-министър напомни, че с осигуреното от държавата финансиране в размер на 1,12 млрд. лв. без ДДС е осигурено строителството на трасето на магистралата между п.в. „Боаза“ и разклона с пътя Русе – Велико Търново. Отсечката е разделена на шест участъка, два от които – с обща дължина почти 44 км, преминават и през територията на област Плевен.

През 2021 г. АМ „Хемус“ трябва да достига до пътя Ловеч – Плевен. Има изготвено предпроектно проучване за околовръстен път на града. „До 40 дни ще изготвим задание и ще възложим две процедури – изработване на подробен устройствен план – парцеларен план и на разширен идеен проект, за да изберем вариант за трасе. Той трябва да е готов в края на 2021 г., за да избегнем бъдеща тапа от над 2000 тежкотоварни автомобила в центъра на града“, съобщи още зам.-министър Нанков.
В отговор на въпрос от медии той информира, че физическото изпълнение на изграждания в момента участък от магистралата между Ябланица и п.в. „Боаза“ е 80%. Според поетия ангажимент той ще бъде готов със седем – осем месеца предсрочно и ще бъде въведен в експлоатация през октомври.

Поетапно ще се рехабилитират пътищата в областта според интензивността на трафика и наличния ресурс. По линия на тол таксите ще се търси по-добра поддръжка чрез повече ресурс и по-ефективното му разходване. Разглежда се вариант за поетапното им въвеждане. Това е един от компромисите, който би могъл да бъде допуснат. В момента се води диалог с браншовите организации от транспортния сектор. Предстоят и нови срещи. Сега 250 млн. лв. от събираните годишно 350 млн. лв. от винетни такси са от леки автомобили. Приходите, които ще се събират след въвеждането на тол системата за тежкотоварните автомобили, ще позволят рехабилитация на 2500-3000 километра републикански пътища годишно, а не на 1000 км, както е сега.

С близо 8 млн. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. са рехабилитирани почти 12 км от второкласния път, осигуряващ най-кратката връзка между Плевен и Ловеч. Почти 10 млн. лв. е инвестицията от програмата за 9,5 км от пътя Червен бряг – Чомаковци, чието изпълнение трябва да приключи през месец юли. Предстои да бъде направена рехабилитация и на 9,5 км от третокласния път между Гулянци и Долна Митрополия. В момента тече избор за изпълнител на строителството, което ще се финансира от Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“ 2014-2020 г. Със средства от бюджета ще бъде направен ремонт по трасето между Кнежа и Оряхово.

Общо 82 млн. лв. ще бъдат вложени в област Плевен по 24 договора за безвъзмездна финансова помощ от оперативната програма, каза още Николай Нанков. По три проекта с общо 11 млн. лв. ще бъдат модернизирани 9 образователни институции, в които се обучават близо 4000 ученици. Други 11 проекта са насочени към мерки за повишаване на енергийната ефективност на 22 жилищни и административни сгради. В областния център ще бъдат благоустроени 100 хил. кв. м обществени пространства. С близо 17 млн. лв. ще бъдат надградени резултатите от изпълнения през миналия програмен период проект за интегриран градски транспорт. По проекта на Министерството на здравеопазването с 3,4 млн. лв. ще бъдат обновени 10 центъра за спешна медицинска помощ и техни филиали.

Информация: МРРБ

„В Община Плевен е постъпило заявление от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е внесен ПУП – Парцеларен план (ПП) за обект: АМ „Хемус“, участък от км 122+260 до км 139+140, включително пътен възел „Плевен“ и център за управление при км 18+501 на път II-35 – окончателен проект. Трасето на автомагистралата попада в общините Ловеч и Плевен, като засяга шест землища. За територията на община Плевен става дума за землищата на селата Николаево и Бохот. Говорим за общински имоти с начин на трайно ползване пасища, мери, полски пътища и гори“, информира Мартин Митев.

АМ „Хемус“ е обявена за национален обект с национално значение, съгласно Решение на Министерски съвет от април 2013 година. С решението си, касаещо промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди в община Плевен, Общинският съвет на практика дава предварително съгласие за прокарване на трасето на „Хемус“ в участъка, касаещ общината. Съгласието се дава за срок от 5 години, решиха съветниците.

Информация: Общински съвет – Плевен