– Г-н Мутафчийски, какви са впечатленията Ви от артистите на ДКТ “Иван Радоев“, Общински хор „Гена Димитров“, Северняшкия ансамбъл и Плевенската филхармония, които реализираха музикално-драматичния спектакъл „Българи от старо време“ с Ваше участие?

– За пореден път се убеждавам, че плевенчани са много мили и гостоприемни хора. Такова внимание не съм срещал почти никъде по време на гастролите си. Много приятно съм изненадан и от интереса на публиката – толкова много хора, дори не се уплашиха от дъжд в началото.

– С какво постановката в Плевен Ви беше интересна?

– Тя е много по-различна от всичко, което съм срещал по това заглавие. Аз съм играл в една постановка, която беше близка до класиката – до това, което е поставяно на времето, когато е създавана самата постановка. След това участвах в една на театралния режисьор Николай Априлов – с доста повече импровизации, с повече актьорска игра. Но спектакълът на Димо Дешев е съвсем различен. Изненадан съм от препратките, които се правят към днешно време от името на всички герои, от импровизациите на актьорите, от цялостната авторска концепция на режисьора Димо Дешев – много е интересна. Трябва да призная, че ми беше малко трудно да вляза в тази постановка, тъй като аз играя ролята на Иван от 20 години. И колкото и да са били различни, Иван и Янка като образи са се движили в една посока, с едни задачи, докато тук бяха доста променени нещата и ми беше трудно, но пък интересно, а за артиста най-важно е да има предизвикателства.

– Споделял сте и преди, че ролята на Иван Ви е една от любимите. С какво тя Ви забавлява и вълнува?

– Забавлява ме с това, че Иван е доста първичен, непринуден. Чисто драматургично ролите на Иван и Янка внасят комедийното, колоритното в постановката. Те са едни от най-хубавите музикални номера. Даже аз имам любимо мото от техния дует: „Дето има труд и сили и любов владее, там не трябва нищо друго – само да се пее.“ Ако трябва някога да попълвам лексикон, бих написал точно това. Защото в такова кратко изречение е скрита цялата философия и на изкуството, и на живота ни, така че да бъде той песен.

– Ех, че хубаво го казахте! А Вие освен актьор, сте и режисьор и в Музикалния театър поставихте тази толкова обичана оперета „Българи от старо време“. Кое беше най-сериозното предизвикателство по време на репетиционния период за Вас лично?

– Най-голямото предизвикателство беше да направим точно това заглавие, което специално в нашия театър се поставя за 8-ми път. От 1959 година, когато е написана оперетата по поръчка на Музикалния театър, всички постановки са имали голям успех. И само до преди 2 години се играеше постановката на Николай Априлов, в която също бях Иван. Тя беше много популярна и сред публиката, и сред актьорите. Много обичана, много търсена. И сега да напраши нещо, което да е поне равностойно на това, което е било през годините, но пък в същото време да предложиш и някакъв твой собствен прочит, нещо ново, е голямо предизвикателство. Аз се радвам, че успяхме с екипа, с който работихме, да създадем една много нова постановка, която е по класическия образец на авторите на либретото и на музиката – Коста Райнов и Асен Карастоянов. В същото време имаме доста съвременни изразни средства – в танците специално, и то не самоцелно, а съвсем естествено сме ги вплели в танцувалната картина. Спектакълът се хареса много както от публиката, така и от колегите, което много ме радва. Някои от колегите са участвали в 3-4 варианта на „Българи от старо време“ и сега да ги видиш запленени и да споделят, че с удоволствие играят, за мен е много мило и голяма награда.

– Прекрасно! А с какво тази толкова обичана оперета продължава да вълнува публиката и до днес?

– Докато се поставя това заглавие, ще бъде успешно и ще вълнува, защото вътре сякаш е закодирана генетиката ни, закодирана е народопсихологията ни в тази творба. В самата музика, в проблематиката, която се засяга чисто драматургично. Това вечно политиканстване на Хаджи Генчо и Дядо Либен, завистта, злобата, романтичната любов – всичко това го има днес. Когато хората гледат „Българи от старо време“, уж виждат нещо, което се е случило там, някога, в патриархална България, а след толкова много години всичко това го откриваш в живота си, в своите собствени преживявания, в това, което виждаш като взаимоотношения между хората. Сякаш нищо не се е променило. Може би само дрехите ни са малко по-различни. Авторите са уловили народопсихологията на българина. Неща, които те трогват и те вълнуват. Можеш и да им се присмееш и да си кажеш: „Абе защо сме такива?“ Ама продължаваме да сме такива и ако не сме такива, пък няма да сме българи.

– Какво ти предстои като актьор и режисьор?

– Този творчески сезон почти свърши. Освен тази постановка в Музикалния театър, във Варна направих оперетата „Царицата на чардаша“. Формулата на постановката е поставена от Видин Даскалов, но аз я възстанових и вложих малко свое лично виждане като режисьор. През лятото предстоят няколко спектакъла на тази постановка. Освен това с Музикалния театър тръгваме на турне по Черноморието – надявам се да е успешно. Вече 2 години имаме такива пътувания и има голям интерес към продукцията ни. След това смятам малко да си почина. Новият сезон на Музикалния театър ще бъде открит в началото на октомври месец с голям концерт с музика от цял свят, който аз ще режисирам. Имам и други планове, но все още е рано да се говори за тях. Предстоят хубави неща.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Музикалният празник се превърна в събитие не само за публиката и всички участници в него, а най-вече за достолепната дама Румяна Пешева, която със сълзи на очи изслуша ретроспективното слово на Анелия Дечева, диригент на Хор „Гена Димитрова“, което припомни на аудиторията множеството й сценични превъплъщения от златните й години като артист. 80-тата годишнина на артистката стана формален повод Плевен да си спомни за звездната плеяда оперни певци, осмислящи понятието Плевенска опера. Развълнуваната юбилярка получи много цветя, включително от името на някогашния си сценичен партньор и настоящ директор на Плевенската филхармония Любомир Дяковски. Тя благодари на колегите си на сцената за невероятното преживяване с бисери от оперетната и мюзикълна класика, което й подариха, и им пожела да са здрави и силни, за да върнат Плевенската опера на плевенската публика.

Препълнената зала аплодира на крака артистите в този забавен, свеж и силно въздействащ спектакъл. Освен Александър Мутафчийски, като солисти в него се изявиха Боряна Бешева, Виолета Боянова, Снежана Димитрова, Зорница Димитрова, Даниел Меса, Валери Цолов, Роберт Христов, Стилиян Цветанов. Прозвучаха любими откъси от оперетите „Прилепът” на Й. Щраус, „Графиня Марица“ и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Джудита“ от Франц Лехар, „Орфей в Ада“ от Жак Офенбах, „Време за любов“ от Димитър Вълчев, „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов и от мюзикълите „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, „Двубой“ на Димитър Вълчев и „Цигулар на покрива“ от Джери Бок.

Хористите демонстрираха не само певчески качества, но и се проявиха като танцьори и актьори. Целият пъзел сглоби диригентската палка на маестро Деян Павлов, който също имаше силна актьорска роля в представлението.