– Акад. Русев, какво мислите за тази първа самостоятелна експозиция в Плевен на Милко Божков?

– Милко Божков го познавам от студентските години. Първо минах през моята колекция-дарение да си припомня една от най-ранните му работи, от студентските му години, която купих от него. Тя всъщност е и първата му откупка. Каквото и да се каже за него ще е малко и недостатъчно. Има таланти, на които Господ е сипал с черпака и, както се казва, са целунати от Бога. Милко е от тях. Освен това той е изключителен професионалист, за него няма тайни в занаята, но по-същественото е, че той има една чувствителност към същността на природата, към нещата, които са били, към неуловимите неща от детството, към паметта, към спомена, които материализира пластически с изкуството си. Той е едно от най-странните явления, които показват, че може да постигнеш нещата отвъд видимото с конкретна пластическа форма. При него съчетанието на спомена с нещата от детството, с литературните преживявания, с вече реализацията като художник е нещо изключително.

– Тази техника с прошиване на платното е много любопитна.

– Това си е негова техника. Бродирането е негова находка. Това връща нещата в едно друго време и прави връзката по един чисто технически начин. Напомня за ковьорчетата, за миналото, но заедно с това всичко е толкова съвременно. Но основното за него са чувствителността, преживяването и материализирането на тази чувствителност. И един изключителен усет за състоянието на природата. Това съчетание на детския спомен с природата, в която е живял и израснал, със съвременното, модерно мислене при него е много органично. Ако може за някого да се каже, че е поет в живописта, това е Милко, и то създава една поезия, която е пластически осмислена, с много дълбочина, с чисто човешка дълбочина и носталгичност. Той винаги се е вълнувал колкото от общочовешките проблеми и от библейската им значимост, толкова и от обикновените неща от природата и от живота.

– А вие още от студентските му години сте видели този огромен талант?

– Това е меко казано. Тази ранна негова работа, която купих, ме изуми тогава – толкова съвършено изведена и завършена. И разбрах, че не става въпрос за обикновен потенциал, а за един готов художник. След това при завършването му купих още една работа за колекцията си, която беше отличена. Не е трудно човек, който поне малко има усет и е свързан със занаята, да разбере, че той е явление, което не се ражда всеки ден. Явление, което във времето непрекъснато се доказваше. Той и в графиката постигна неща, които са изумителни. Освен това има литературни текстове, които сами по себе си са много стойностни. На времето се майтапехме с хармонично развитата личност – той е една от тези хармонично развити личности. Най-вече той е художник от много висока класа. Неговите неща, където и да ги сложиш, имат стойност и значение.

– Пожелание към автора на вернисажа?

– Да продължи да прилича на себе си, да е жив и здрав и да може да работи, а проблемите той сам ще си ги решава, и то като Милко Божков. Какво ще бъде – дали рисунка, дали графика, дали отпечатък, дали живопис, това няма никакво значение. При него всичко е съвършено. Каквото и да прави – абстрактни работи, фигуративни работи, всички при него е изведено до един съвършен свят – светът на Милко Божков. Той винаги изненадва със своя перфекционизъм.

– Не мога да не ви попитам какво ново се случва при вас?

– Имах една голяма изложба в Москва, която мина много добре. А вече какво ново, ще го видим, като го направя. Чисто и просто да не предизвикваме дявола.

– Ще спазите предполагам традицията да подредите изложба за вашия рожден ден, който е на 14 юни?

– Ще видим. Да доживеем. Тогава вече ще разговаряме.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Милко Божков представя над 30 маслени творби. Половината от тях са нови, а останалите са създадени през последните 3 години. Авторът е роден през 1953 г. в с. Ресен, В. Търновско. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – „Живопис“ в НХА. Има над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. Повече от 100 пъти участва в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в България, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия и др.

Негови произведения са в колекциите на Конгресната библиотека във Вашингтон, Музея на изкуствата в Портланд, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство в Шчечин, Колекция за съвременно изкуство „Петер Лудвиг“ в Аахен, Колекция „Юго Вутен“, Чешката национална галерия, Музея на малкия формат в Бонсекур, Белгия и др.

Веча са известни отличените творци в категориите есе, рисунка и песен. Те бяха обявени от акад. Светлин Русев, председател на журито, Румен Петков и бизнесмена Януш Донев, които са членове на Инициативния комитет за честване на паметната историческа дата.
В Категория „Рисунка” са се конкурирали общо 87 рисунки. Те са на деца от плевенските ДГ „Слънце”, Арт школа „Колорит”, НУИ „Панайот Пипков”, МГ „Гео Милев”, ОУ „Васил Левски”, ОУ „Валери Петров”, СУ „Пейо Яворов” и НУ „Единство”, ОУ „Христо Ботев” – с. Мечка, както и индивидуални рисунки от Плевен и Казанлък.
Присъдена е една специална награда за рисунка. Тя е за 6-годишната Лора Чолакова от Арт школа „Колорит” с ръководител Майя Ананиева.

В първата категория – до IV клас, има 57 рисунки.

I място: Марина Сакарска – 6 години, от ДГ „ Слънце”, IV a група, с учители Ана Христова, Лилия Кирилова;

II място: Максим Монев – 10 години, Арт школа „ Колорит” с ръководител Майя Ананиева;

III място: Далия Цакова – 10 години.

Присъдени са и две поощрителни награди.

Във втора категория – до VIII клас, има 28 рисунки.

I място: Магдалена Миленова – VII в клас, НУИ „Панайот Пипков” – Плевен;

II място: Никола Ангелов – 12 години, Арт школа „Колорит” с ръководител Майя Ананиева;

III място: Радослава Панкова – 11 години, Арт школа „Колорит” с ръководител Майя Ананиева.

И в тази категория има две поощрителни награди.

Категория „Есе”

В конкурса са постъпили есета на участници от Петрич, Свищов, както и от плевенските НУИ „Панайот Пипков” и МГ „Гео Милев”.

На I място е класирана Елена Таракова, 18 години, 12 клас, ПГИТ „Проф. д-р А. Златаров” – Петрич;

II място – Цветелина Христова, 15 години, 10 а клас, НУИ „Панайот Пипков” – Плевен;

III място – Любомира Димитрова, 16 години, 10 клас, СУ „Николай Катранов” – Свищов.

Поощрителните награди са за 10-годишната Йоана Косева от НУИ „Панайот Пипков” и за Ивайла Чомакова от VI a клас от МГ „Гео Милев”.

Победител в последната категория „Песен” е 15-годишната възпитаничка на МГ „Гео Милев” Ани Недялкова с песента „Майка България”. Продължителността й е 3.04 мин., текстът и музиката са нейно дело, а аранжиментът е реализиран в партньорство с Ангел Бешев. В тази категория журирането е извършено лично от Люси Дяковска, като има идея песента да бъде представена с помощта на Плевенска филхармония в национален ефир, каза още акад. Русев. Второто място е за „Песен за Плевен” на Людмил Калоянов от IX в клас на МГ „Гео Милев”.

„Самият факт, че децата са се развълнували от темата за Освобождението на Плевен, че са се запознали с историята, че тя е „преминала” през тях и ги е впечатлила, е радост за всички ни. Детската рисунка сама по себе си е нещо спонтанно и много емоционално, затова в творбите се вижда искрено вълнение, когато малките художници рисуват Мъртвата долина, ген. Скобелев, Панорамата“, сподели още акад. Светлин Русев.

Румен Петков припомни, че изложба с детските рисунки ще бъде показана и извън пределите на страната ни. „Това е не само повод да се чуе името на Плевен, но и да покажем, че сме си извадили поуки от миналото, както и с гордост да покажем постиженията на децата ни“, допълни Петков.

Информация: Пресцентър на Община Плевен

„Защо Емил е решил да направи изложба в Плевен паралелно със своя изложба в София, не ме изненада. Изненадва ме, и то приятно, че е потърсил себе си в едно твърде широко развитие във времето. В експозицията се вижда и началото, и зрелостта на автора. В знаковата и за Плевен, и за българската скулптура изложба е включил както родителите си, така и леля Ванга, и Златю Бояджиев, Йордан Радичков, Цани Цанев. Самото им присъствие тук е като духовна памет на онези усилия, които превръщат земните дни във вечност. Специално благодаря на Емил за неговия Бешков пред художествената галерия в Плевен“, добави в експозето си Светлин Русев.

Виновникът за събитието, проф. Емил Попов, сподели, че след дълбинните думи на маестрото, няма какво да добави, освен това, че тази експозиция с творби, създадени през годините, е отчет пред големите му учители.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com