Свети Димитър Солунски честваме на 26 октомври. На Димитровден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Светецът е роден през 3 век в гр. Солун и наследява баща си на поста градоначалник. Той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Легендата гласи, че Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година. Ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома – добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестник на зимата и студа, Св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
