„Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, мирна и свободна Европа.“
Това е едно от заключенията в приетия преди 3 седмици от правителството доклад. В него Руската федерация е припозната, като един от основните източници на регионална нестабилност.
Дали това е така само времето ще покаже, а и докладът още не е гласуван от Народното събрание. Затова и от посолството на Русия все още отказват коментар.
Тази новина обаче стана повод – сред родните депутати, а и в обществото – отново да се заговори “за“ и “против“ Русия.
Безумните и абсолютно еднакви, в своята същност, вечни групички на “русофили“ и “русофоби“ у нас пак започнаха да словоблудстват по темата. А тя е съвсем ясна и дори скучна – с мечката тряба да си практичен. Не можеш нито да я обичаш, нито да я мразиш.
Русия е страната, която е унищожила Казанското ханство – последните остатъци от Волжка България, но да не се връщаме толкова назад във времето. Никой нормален българин не може да обича страна, която е правела комплоти, за да държи в подчинение българското правителство, по време на злощастното ВРУ в следосвобожденска България.
Никой нормален българин не може да обича страна, която ни наложи най-мрачното робство – на тоталитаризма, безбожието и червения терор, обезглавявайки интелигенцията, духовенството, политическата ни класа и въобще държавата ни. Връщайки ни десетилетия назад, спрямо западните демокрации и от една от най-развитата държави на Балканите, по времето на Цар Борис III Обединител ни направи васал на една “Империя на злото“, както Рейгън определи СССР в речта си пред Националната асоциация на евангелистите в САЩ, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г..
Никой нормален българин не може и да мрази страна, която макар и преследвайки личните си амбиции, му носи свободата и реално връща България на картата на света, след 5 века историческо небитие и геноцид над българския народ. Разбира се, в поредната Руско-турска, но освободителна за нас война загиват и безчетни румънски, финладски и украински войници.
Никой нормален българин не може да мрази страна, на която е дал Църква и език, и с чийто народ и култура има вековни връзки.
Никой нормален човек не може да мрази страна, която ражда Достоевски, Толстой, Мусоргски, Прокофиев, Чайковски…
Най-смешните тези на русофилите обаче са, че, видиш ли, България не може без “матушка“ Русия и че й дължи, едва ли не, всичко.
България е съществувала векове преди Русия да се появи на световната карта, дала й е Църква и език, СИРЕЧ положила е основите за изграждането на огромната империя и великата руска култура. Един от най-почитаните светци и духовници на е Русия Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия. Чистокръвен болярин от Велико Търново. Духовен брат и приятел на св. Патриарх Евтимий Търновски. Така погледнато Русия е дъщерна държава на малка България.
Русофобите обаче не отстъпват в абсурдите. Не може хем да твърдиш, че Русия е една изостанала държава и в същото време да я сатанизираш и да я обвинявяш за всички злини и конспирации у нас, на Балаканите, в Европа, в Азия, в Африка и в съседните галактики дори. Нелепо. Смешно.
Вярно е, че руският “шовинизъм“ и “всеобхватност“ по отношение на славянските народи или на бившите съветски републики и сателити на Съветския съюз е доста покровителствено.
Вярно е, че е изключително… да кажем “странно“, когато руснак дойде в България и започне да ти говори на руски, че и се сърди, след като установи, че не разбираш и думичка от езика му. Но, трбява да сме реалисти. Русияе на практика е империя най-голямата държава в света, в безконечната й територия живеят десетки народности, та затова и руският човек е човек с имперско самосъзнание, както да речем и турците, в това няма нищо необичайно или зловещо. Реално, на Балканите винаги е имало само два фактора – Турция и Русия.
Имах преподавателка по руски в Богословския факултет на СУ, която не пропускаше удобен случай по време на лекция да атакува омразния й “руски шовинизъм“. Разказваше ни как, когато специализирала руска филология в Русия усещала надменното отношение от руските преподаватели към нея, като “носители на езика“.
Веднъж ни сподели, че развеждала своя приятелка рускиня из София и някъде около “Св. Неделя“ се заговорили именно за отношението на руснаците към по-малките народи, а към “Баня башъ“ нейната приятелка дори й споделила: “Ние (руснаците) толкова Ви харесваме (нас, българите), че дори не смятаме за нужно да Ви окупираме“…
Но проблема на Русия е точно такъв, какъвто е и на САЩ, да речем. Руснаците “изнасят“ “братска любов“ към по-малкте народи, американците пък “изнасят“ “демокрация“, която народите, на които я “доставят“ биха им върнали с удоволствие. Но, изглежда големите държави, великите сили страдат от подобен синдром на “всеобхватността“ и “непожеланата помощ“ в мисленето си.
Вярно е и това, че никой “русофил“ не праща децата си да живеят в Русия, а обикновено ги урежда в някоя развита западна демокрация. Но и самите руснаци често избират западните страни, като място, на което да устроят живота си. Много испанци и италианци пък работят в Англия. Това обаче съвсем не означва, че те мразят собствените си страни.
Друга любима “хватка“ на русофобите е да вадят от контекста изречения, да “ампутират“ различни изказвания на български политици, революционери, писатели и общественици, изразени против руската външна политика, в определен исторически период, който е налагал такава позиция да бъде ясно отстоявана и на тази база гръмко да им лепят етикета “русофоби“.
Да, Ботев е говорил против руската политика в моменти, когато това е било необходимо и адекватно на историческата ситуация и от гледна точка на интересите на българския народ. Но, да – Ботев е симпатизирал на руската литература и култура.
Дали пък Левски е заплашвал Ботйова и Каравелова, че ще им “отреже чепките“, ако докарат “миризливия казашки ботуш в булгурско“, е твърде спорна тема. Реално, преди “изобретяването“ на Интернет, такива думи никой не е приписвал на Апостола.
Стига се дотам, че един отявлен “приятел“ на Русия, като дядо Вазов се обявява за русофоб. Понеже в стихотворението “На руските воини“ е изразил най-нормалната за българин позиция в момент, когато интересите на България и Русия не са съвпадали. Да, но в „Негостолюбиво село“, например, както и в много други свои разкази, стихотворения и текстове той ни убеждава, че русофилството е присъщо на българина.
Всъщност едва ли може да се твърди, че дори най-великият и кадърен български политик, истинският градител на съвременна България Стефан Стамболов е убеден русофоб. Като един гениален и изключително обигран политик, той просто е следвал най-трезвия и единствено възможен, в онази историческа епоха, път на българската политика, която е била в смъртна опастност от руските имперски набези у нас. Българската политика в следосвобожденска България, по времето на Стамболов и на ВРУ е била длъжна да е анти-руска, за да оцелее и самата България. Факт. Но едва ли преди освобождението ни Стамболов е мразел – a priori – Русия, едва ли този гениален българин, този поет е мразел руската култура.
Имаше и един виц, по случая: “Един русофоб се спънал в бордюр. “Путин!“, помисли си русофобът. “Тъпанар!“, помисли си бордюрът“.
Общо взето, това изчерпва в голяма степен “философията“ на русофобите у нас. Подобни са нещата и при русофилите.
В днешно време болшинството от русофобите са антикомунисти и тесногръдо свързват Русия единствено с комунизма. Вярно е, че самите руснаци все още трудно преодоляват комплексите си от тоталитарния строй, но православна Руска империя е имало много преди бандите от убийци и изверги на Ленин, да удавят в кръв и самия руски народ. А и в Русия винаги е имало хора, които са се борили с един или друг недък в обществото и дори в манталитета на многоликия руски народ. Аз не харесвам ГУЛаг на Сталин, но се прекланям пред ГУЛаг-а на Солженицин.
Но в политиката чувствата и емоциите са не просто лукс, а чума, от която всеки трябва да се пази. Железният контрол, разумът и “трезвеността“ са задължителният екзистенс минимум, за да оцелееш, като политик, като партия и дори, като държава. Един умел и умен политик, който е знаел и владял тази кота нула в политиката, последният реален български цар (независимо, че във вените му няма капка българска кръв) Цар Борис III Обединител казва в интервю за сп. “Тайм“ от 20 януари 1941 г.: „Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“
Тихомир Илчев, offnews.bg 16/09/2017
