Внушителна изложба мозайка откри Страхил Найденов в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен снощи, 7 септември 2018 г. Той сподели 100 свои работи, изпълнени в естествен камък, дърво и керамика във всички направления на това трудоемко, но много красиво изкуство, оставащо във вечността. За талантливия автор, роден на 02.09.1973 в град Плевен, това е 8 самостоятелна експозиция, в която показва мозаечни пана, 3D мозайка и скулптурна мозайка, която малцина автори се осмеляват да създават.
Експозицията откри директорът на галерията Мирослав Минчев, който изрази възхищението си от общото внушение на произведенията, при които е спазена класическата технология. Той разказа ретроспективно за появата на мозайката в исторически план, както и за широкото й използване в Рим и Древна Гърция. Мозайки продължават да бъдат откривани и по българските земи, информира Минчев и акцентира върху трудоемкостта на това изкуство, в което всеки елемент се изсича с длето и чук преди да намери своето място в цялостната композиция на творбата.
От името на кмета на Община Плевен Георг Спартански цветя на твореца поднесе Стефка Григорова, началник на отдел „Култура“ в местната администрация. Тя призна, че винаги с удоволствие посещава изложбите на Страхил Найденов, който не се нуждае от представяне като автор.
Самият творец каза, че настоящата изява е сбъдната мечта за него и благодари на домакините за предоставената възможност да представи материализираните си творчески пориви от последните 2 години. Той е роден на 2 септември 1973 в град Плевен. Член е на Съюза на българските художници, на Международната aсоциация за пластични изкуства АИАП (ЮНЕСКО), както и на Дружеството на плевенските художници. Негови работи бяха представени в експозицията, с която беше открита на 31 май в Плевен частната художествена галерия „Дориан“, а миналата година получи голямо признание и в далечна Япония – от Международното биeнале Art Olympia в Токио. Мозайките му с основание предизвикват голям интерес сред ценителите на изкуството и у нас, и в чужбина. За вдъхновението и света на изкуството разказа специално за читателите на Plevendnes.com Страхил Найденов.
– Какъв е поводът да представиш такъв широк спектър от твоята работа?
– Не е повод, това е възможност, която ХГ „Илия Бешков“ ми даде. Това ми 8-ма самостоятелна изложба и е най-мащабната до сега. Показвам 100 работи. Пространството на галерията го позволява и аз съм очарован от резултата. Експозицията е моя сбъдната мечта.
– Представяш работи от последните две години. Всички те са много различни и интересни. Какво те провокира за създаването им?
– В материалите няма нищо ново. Всичко е само естествен камък – с него се чувствам добре. Иначе всяка работа е тема – няма нещо обобщено, няма точни посоки, в които да се движа. Просто някакви моментни хрумки на неразумен разум. Нещо ми въздейства и ефектът от това е една реализирана мозайка.
– А кое е първото – емоцията, или мисълта, която те провокира?
– Не знам. Това са някакви подсъзнателни процеси, които си вървят, но може би някакво емоционално възприятие е в основата на процеса.
– Имаш много поетични наименования на доста от работите. Важно ли е за теб да насочиш зрителя към това, което си искал да изразиш?
– Опитвам се, защото все пак заглавието помага работата да бъде възприета в пълнота. Чрез заглавието подсилвам идеята, която съм материализирал.
– Има автори, които творят абстракции и умишлено не наименоват творбите си, за да оставят максимална свобода за възприятие.
– Самият факт, че публиката тръгва в някаква посока, за мен означава, че дадена работа ги е провокирала, въздействала им е по някакъв начин. Ако възприемат моята идея, съм доволен, ако не я възприемат – пак съм доволен.
– Как успяваш да си толкова работоспособен и да произвеждаш толкова културни продукти, които да споделяш с ценителите на изкуството? Само в последните 2 години имаш десетки участия в общи експозиции у нас и в чужбина и няколко самостоятелни такива.
– Това е моя цел, поставил съм си я за задача. Където има експозиция, в която мога да се включа, аз го правя. Не заради мен самия, а заради мозайката.
– Тоест в споделянето на творчеството ти виждаш огромния смисъл?
– Абсолютно! Една работа няма място в ателието – тя трябва да бъде сред хората.
– Има автори, които смятат, че е най-важно да изразяват това, което е вътре в тях, без значение дали ще стигне до публиката, или ще събира прах някъде.
– На всяка моя изложба наблюдавам реакцията на публиката, защото това ми е много важно. Показва ми дали посоката, която съм поел, е вярната. За мен това е корективът – публиката.
– Получаваш ли обратната връзка от хората?
– Да, на всички експозиции я получавам, което ме прави много доволен. Забелязал съм това още на първата ми изява и продължава да се случва винаги.
– И това те зарежда, предполагам?
– Много! И ми е голям стимул.
– Какво ти предстои до края на годината?
– Следващия месец с 2 работи участвам в Бианалето на малките форми, което се провежда в същата галерия в Плевен, където сме сега. След това имам самостоятелна изложба в Пловдив – през ноември, получих и покана за участие в 2 международни форума в Белград и смятам да се включа. За януари 2019 г имам една покана за Флоренция, но там нещата се журират, което още не се е състояло.
– Работата релакс ли е за теб, или имаш нужда от различно занимание, с което да се възстановяваш?
– Предполагам, че е работата ми е релакс, защото за мен, всъщност, тя е едно ежедневие. Всеки един ден протича по сходен начин – ставам сутрин, пия си кафето и отивам на работа в ателието.
– И явно това е твоята формула на успеха, за да създаваш толкова красота.
– Да, това си е моята формула. Така се чувствам добре.
– Какво друго обичаш да правиш?
– Да пия бира.
– Каква марка?
– Нямам.
– Някакви изисквания, все пак?
– Да е студена.
– Обичаш ли да гледаш филми?
– Не.
– Предпочиташ срещите с приятели на бира.
– О, да. Така е.
– А пътешестваш ли?
– Много отдавна не ми се е случвало, така че съм забравил какво е това. Ателието ми е достатъчно.
– Това е твоят свят?
– Да, точно така.
