В този материал ще Ви разкажа историята на едно от забележителните (или поне е било) спортни съоръжения в България – стадион „Белите орли”. Причината поради, която посетих съоръжението бе фактът, че то е единственото в България, построено изцяло и само за футбол или в т. нар. „английски стил”. Разликата между стадион Белите орли и останалите стадиони у нас, е че, той умишлено е построен без лекоатлетическа писта. Така съоръжението добива характерната за Англия правоъгълна форма, а трибуните се доближават максимално до футболното игрище. 
Отборът, чийто дом е съоръжението се нарича „Белите орли“. Той е основан през 1929 година и е един от малкото частни отбори, които се сдобиват със свое игрище. В своята история футболният клуб преминава през няколко трансформации. От основаването си през 1929 година до 18 февруари 1940 година клубът носи името „Белите орлета“, от 18 февруари 1940 година до 27 септември 1946 година „Белите орли“, а от 27 септември 1946 година до 28 декември 1947 година „Републиканец“ (по обясними причини – 9 септември 1944 г.). След това клубът става част от футболния отбор към МВР – Спартак. На 20 януари 1991 година футболният клуб е възстановен под името „Белите орли“ и започва да играе своите мачове на едноименния стадион. Интересен факт е, че отборът е възстановен от синът на неговият основател, Виктор Хайдудов, заедно със съдействието и на други наследници на основателите на клуба. Историята на стадиона е не по-малко интересна. В края на 80-те години на XX век е започнат строеж на ново модерно съоръжение на мястото, където се е намирал стадионът на Белите орли. Той е почти готов, но за добро или зло идва 10 ноември (1989 година). „Социализмът” си отива, а строителните дейности по съоръжението приключват – то остава незавършено. Въпреки това в края на XX век стадион „Белите орли“ е едно от най-модерните съоръжения в страната, притежаващо огромен потенциал. Съоръжението разполага с 20 000 седящи места, голяма козирка (непокрита), съблекални, тренировъчни зали. Северният сектор се извисява на две нива, а над него е поставено 20-метрово съоражение от бетон, предназначено за поставяне на табло. С тези размери то би било в най-голямото в България. 
През следващите години инициатива за довършване на съоръжението така и не е подета. Така то започва постепенно да корозира и да се руши. През сезон 2005/2006 и 2007/2008 година „Белите орли“ постигат клубен рекорд като завършват на 5-то място в Б група. Въпреки това финансовото състояние на клуба се влошава, а в началото на 2010 година става критично. Собственикът на клуба Веселин Ванев изважда клуба от първенството. В последствие се оказва, че г-н Ванев е собственик и на стадион „Белите орли“. Така в края на 2011 година под предтекст, че съоръжението е опасно, собственикът започва да реже и да продава металните конструкции за скрап. Само за две години футболен клуб и стадион Белите орли са погребани буквално и преносно. Съдбата на този отбор и неговият стадион за съжаление е съдба и на много други отбори в България във времето на „прехода”. Всъщност тази история е олицетворение на „българският футболен преход”. През последните 27 години множество български футболни клубове фалираха, бяха закрити, след това отново възобновени, обединени с други и т.н. „животоспасяващи промени с цел запазване на келипира… Пардон!!! Футболът! И всичко това на фона на повсеместно ерозираща или умишлено разрушавана спортна инфраструктура. 
След посещението си на стадион Белите орли, реших да проверя дали все пак някой все още играе футбол там? За моя приятна изненада установих, че футболен клуб „Белите орли“ все още съществува и преди седмица е спечелил първенството в „А“ окръжна футболна група. Така отборът получава шанс да играе в третото ниво на българското първенство – „В“ аматьорска футболна група. Явно футболът в Плевен не може да бъде изкоренен. Той продължава да вирее и на полуразрушен стадион, без хиляди левове инвестиции и без значение в коя група, дивизия или лига се развива. Напускам Плевен изключително радостен, че все още има хора, които не спират да се борят за развитието на българският футбол и опазването на неговата традиция, независимо дали на аматьорско или професионално ниво. Защото той не е просто игра, не е и бизнес, зависещ от парите, футболът е страст. А докато я има страстта ще има и български футбол. Думите на Виктор Хайдудов пред камерата на BTV най-точно доказват казаното до тук: „Нито моя баща го[ст. Белите орли] занесе на ония свят…после го взеха комунистите, и те не го отнесоха. И Веско[Веселин Ванев] няма да го отнесе… няма къде да го занесе.” Автор: Явор Генов Източник: istoriograph.wix.com
