Елисавета Багряна ( е сред най-значимите и обичани български поетеси, оставила ярка следа в националната литература. Детството ѝ преминава в Търново и Сливен, а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Работи като учителка и библиотекарка, но истинската ѝ страст е поезията.
Багряна дебютира през 20-те години на XX век със стихотворения, които веднага привличат внимание със своята емоционалност, женственост и свободолюбив дух. Нейната първа стихосбирка „Вечната и святата“ (1927) я превръща в литературна сензация. Сред другите ѝ известни книги са „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“.
Основни теми в творчеството ѝ са:
-
любовта и свободата;
-
пътуването и непокорният дух;
-
женската същност и копнежът по вечност.
Нейният език е ясен, музикален, с дълбоки емоционални внушения, а образите — наситени с метафори от природата и народната традиция.
Елисавета Багряна е сред първите български поетеси, които дават силен женски глас в литературата и го правят с достойнство, независимост и талант. Нейната поезия е преведена на много езици, а тя самата е номинирана няколко пъти за Нобелова награда за литература. Багряна пътува из Европа, запознава се с литературния елит на своето време и остава пример за модерна и космополитна българка.
