Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, революционен деец и национален герой, енциклопедист, журналист, етнограф; По-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843 – 1903).
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на XIX век.
Любен Каравелов е важна личност в историята на България и културното ѝ развитие. Той е известен със своята многопластова роля като писател, поет, публицист, революционер и обществен деец. Неговите литературни творби и обществена дейност допринасят значително за възраждането на националното самосъзнание на българите през 19-ти век.
Каравелов съчетава таланта си на писател с политическата си дейност, за да предаде на народа идеи за свобода и независимост. Той издава вестници и списания, като „Свобода“ и „Независимост“, които се превръщат в платформа за разпространение на революционни идеи и пробуждане на националната идентичност.
Литературното наследство на Каравелов е разнообразно и обхваща разкази, есета и романи, които подчертават значимостта на българските традиции и обичаи. Неговите произведения често представят силни персонажи, които въплъщават борбения дух на българския народ.
