Константин Константинов е един от значимите български музиколози, оставил трайна следа в развитието на музикознанието, критиката и културния живот в България. Роден през 1890 г., той посвещава живота си на изучаването, популяризирането и развитието на българската музика. Завършва право в София, но истинската му страст е музиката — както като изследовател, така и като публицист и преподавател.
Константинов е сред първите, които систематично започват да изследват историята на българската музика, нейните корени и връзки с европейските традиции. Той пише десетки статии, рецензии и изследвания, които поставят основите на професионалната музикална критика у нас.
Неговият принос се разпростира върху:
-
анализи на българското музикално творчество;
-
представяне на български композитори като Добри Христов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков;
-
оценка на мястото на българската музика в европейския контекст.
Освен като музиколог, Константинов е активен и в културния живот. Той е главен редактор на списания и вестници, посветени на изкуството, и често се изявява като лектор и обществен деец. Константинов вярва, че музиката има силата да възпитава, да изгражда национално самосъзнание и да сближава хората.
Макар днес името му да не се споменава често извън музикалните среди, Константин Константинов остава сред хората, поставили основите на професионалната музикална култура в България. Неговите текстове и критики продължават да се цитират и използват от музиколози и историци.
