Георги Стаматов – мълчаливият майстор на късия разказ
Георги Стаматов (1869 – 1942) е една от най-нежните и същевременно най-проникновени фигури в българската литература от края на XIX и началото на XX век. Скромен по натура, но дълбок наблюдател на човешката душевност, Стаматов остава в историята като майстор на психологическия реализъм в кратката проза.
Роден в Тираспол, Бесарабия, Стаматов учи в Москва, а по-късно завършва Военното училище в София. Служи като офицер в различни гарнизони в страната – преживяване, което силно повлиява на творчеството му. Макар сам да се определя като „малко писател“, неговата проза впечатлява с дълбочината на психологическия анализ и сбития, изчистен стил. Отдалечен от литературните среди и лишен от суета, Стаматов е истински самотник в писането си – пише малко, но всяка негова дума е премерена и наситена със смисъл.
Основният жанр, в който Георги Стаматов твори, е късият разказ. Неговите герои са обикновени хора – войници, офицери, съдии, чиновници, бедняци – които обаче преживяват вътрешни драми с огромна интензивност. Темите му често включват самота, морални колебания, изгубени илюзии, гняв и тихо страдание. Няма патетика, няма гръмки обрати – само дълбок реализъм и искреност.
Едни от най-известните му разкази са „Дяволското“, „Из живота на офицерите“, „Прокурорът“, „Крадецът“, „Писмо“ и други. В тях ясно се усеща влиянието на руската литература, особено на Чехов, но същевременно и отчетливо българска чувствителност.
Георги Стаматов не търси популярност, не участва активно в обществения живот и не издава книги често. Но всеки негов разказ е като психологическо прозрение – кратко, но дълбоко. Той умее да разкаже много с малко думи, което го прави един от най-добрите майстори на краткия разказ у нас. Неговият стил се отличава с сухота, лаконичност и интензивна атмосфера, без излишна украса.
Въпреки скромния си обем творчество, Георги Стаматов остава важна фигура в българската литература. Критиците го сравняват с Чехов и го поставят сред най-добрите психологически разказвачи. Макар и не толкова познат на широката публика, неговото творчество е високо ценено от литературоведи и колекционери на словесни бисери.
Някои съвременни автори дори признават, че са се вдъхновявали от неговата кратка, но въздействаща проза. Стаматов доказва, че литературата не винаги има нужда от обем, за да бъде велика.
