На този ден през 1945 година е роден Борис Кирилов Христов е български поет, белетрист и сценарист.
Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“, художник Яна Левиева (1987), „Думи върху други думи“, художник Анри Кулев (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), на „Спомени за хора, Камъни и риби“ „Стълб от прах. Избрано“ (2015), „Салонът на природата“, художник Милко Божков (2020).
Съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев слънце до заник“ (1997), на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник „Веда Словена“ (1997), както и на „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020), Антология „Иван Вазов, Лирика“ (2020), Антология „П.К. Яворов, Лирика“, 2023
АВГУСТ
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
