От зеления ден на Кайлъка,
до вечерния тих Мавзолей,
има път на любов и разлъка,
волен вятър лудува и пей.
Този град във прегръдка събра ни.
И със него започва света.
Той ни чака със цветни фонтани,
лудо вино и дъх на цветя.
Този град е другар на простора.
Хоризонтът далече трепти.
Той заспива от мойта умора
и се буди от мойте мечти.
Само тук,
само тук не копнея
за протегнати топли ръце!
Аз в сърцето на Плевен живея,
той живее във мойто сърце!
Георги Константинов
