Петър Петров, член на Управителния съвет на Баскетболния клуб „Спартак“ – Плевен, алармира за многобройни проблеми в клуба в отворени писмо до всички, които милеят за този спорт. „Мълчах. Мълчах много години и мигрирах, за да работя. Не мога повече. Право да говоря ми дават стотиците изиграни мачове за клубни отбори и Националния отбор на България. Множеството аркади, фрактури и прочие“, се казва в увода на писмото.
Конкретният повод за споделеното е разговор с родител на дете, трениращо в Детско-юношеската школа към клуба, който го информира, че децата не са подготвени както трябва и служат „за боксови круши на противниците си“, а на последното си състезание в Силистра дори нямали треньор на отбора.
„ОНЕМЯХ!!! Виждал съм играещи президенти, треньори, спонсори, но за детски отбор без треньор не бях се сещал. Нямало пари, затова и така се случило!“, коментира възмутено титулувания състезател. Петров изтъква, че в противоречие с всякаква логика той няма никаква представа какви приходи и разходи има клуба, какви задължения, в какъв размер и към кого. Не е наясно и дали има заведени дела срещу „Спартак“ – Плевен, и за какво. До него стигали само слухове, но не разполагал с никаква официална информация, въпреки че е член на УС. „На „Параван“ приличам ли ви вече?“, пита риторично той.
„Върхът на нашата пирамида, мъжкият представителен отбор, според моето лично мнение, а и не само, има основна задача да пали повече деца, за да стават основата по-здрава и върхът по-остър. След Цветослав Острев, роден 1986-та година, ние нямаме човек от школата, който да играе, за който и да е отбор от Лигата или „А“ група. Ревем, че нямаме пари. Ами кой и за какво да ни ги дава? Ямбол с по-малко произведоха Павел Маринов и Павлин Иванов, играещи за Националния отбор. За Силистра да не говорим – Станимир Маринов и т.н. Нашият последен мохикан, играл за националния отбор, е Хрисимир Димитров, роден 1974 година.
Всички знаем какви играчи и личности е създала Плевенската баскетболна школа, няма да ги изброявам. Едно име изпъква, обаче над всички – това на Цветан Антов. Него моля за съвет! Как аз да помогна на родния ни клуб да излезе от окаяното си състояние. Като човек, ръководил пряко БК „Спартак“ – Плевен, 15 и повече години, той може би трябва да знае? Но имам и един друг въпрос към него: С чиста съвест ли сте, г-н Антов? Говоря единствено и само за баскетбол. Моля въпросът ми да не се интерпретира за нищо друго освен, за баскетбола и нашия клуб!
Казвам всичко това, защото ме е срам, че с моето бездействие допринесох да се случи всичко това на родния ми клуб.
Мобилният ми телефон е 0896888605, давам го за критики, заплахи, идеи и ПОМОЩ. Хвалби не искам! Браво Пешо се вика на магаре извадило каруцата от калта, аз не съм, но ще тегля с всички сили и не съм сам. Читави хора в Плевен има все още!“, коментира Петър Петров – Кемпа.
