Два черепа, открити в пещера в южната част на Гърция, може би ще принудят учените да извадят на масата старите книги, които разказват за човешката еволюция, пише EL PAIS, цитиран от vesti.bg.
Въпреки че много експерти казват, че все още е рано да се говори за промени в разбиранията ни за еволюцията, преразглеждане на теорията със сигурност ще има.
Двата черепа са открити през 70-те години на миналия век в пещерата Апидима.
Останките са се намирали на няколко сантиметра една от друга. Единият от черепите е бил със запазени лицеви кости, а другият – със запазена цяла долна част.
Първоначално учените решават, че откритите останки принадлежат на неандерталци – вид, развивал се паралелно с хомо сапиенс, и населявал Европа преди ние, хората, да достигнем Стария континент.
Смята се, че неандерталците обитават континента в продължение на хиляди години до мистериозното им изчезване от преди 40 000г., периодът, в който хомо сапиенс достига Европа.
Днес, група от палеонтолози решават да датират възрастта на откритите черепи и ги реконструират чрез модерна технология, така че да разберат как са изглеждали в оригиналния си вид.
Оказва се, че един от тях е на цели 210 000г. и принадлежи на индивид от вида хомо сапиенс, което го превръща в най-стария, откриван някога на територията на Европа.
Според досегашната и най-актуална теория за появата на нашия вид хомо сапиенс води началото си на територията на Източна Африка.
Два от най-древните фосили, откривани някога, датират от преди 196 и 160 хиляди години и се намират в границите на днешна Етиопия.
Според направени ДНК анализи първите индивиди от вида хомо сапиенс се появяват някъде преди 200 хиляди години.
Генетичните анализи, правени до този момент, предполагаха, че 100 хиляди години след появата си хомо сапиенс започва да се придвижва на север и да населява частични територии от Евразия.
Вследствие на тази миграция част от представителите на хомо сапиенс се срещат с неандерталците и създават поколения.
Според учените обаче в гените на нито един модерен човек няма следи от тези „смесени бракове“. Експертите твърдят, че хората, които днес населяваме Земята, произхождаме от вълната на миграция, случила се няколко хиляди години по-късно, когато вече неандерталците изчезвали от лицето на планетата.
Преди две години екип от палеоантрополози започна да поставя въпросителни върху досегашните теории за еволюцията на човека, като представи най-древните фосили на хомо сапиенс, откривани някога.
Те датират от 350 000г. и са открити на територията на Мароко, много по-далеч от предполагаемата люлка на нашия вид.
Това, заедно с двата черепа, открити в Южна Гърция, предполага едно преразглеждане на теорията за еволюцията и отварянето на дебат за нейната истинност.
В тази история има друг ключов момент.
Вторият череп, открит в Апидима, е на възраст от 170 000г. и според експертите принадлежи на неандерталец.
Тези нови разкрития предполагат, че една група от хомо сапиенс е излязла извън границите на Африка много по-рано от това, което подозирахме до този момент.
Тази група е пристигнала в Южна Европа, заселила се е там и впоследствие е загубила битката за оцеляване и е била заменена от неандерталците.
„Ако анализите ни се окажат правилни, то хомо сапиенс са достигнали Европа 150 000г. по-рано от това, което предполагахме до момента, което поставя много въпросителни около произхода и развитието на нашия вид“, казва Крис Стрингър, изследовател и съавтор на проучването.
Експертите все още са скептични към подобен вид твърдения, а всички тези противоречия в еволюционната теория, за пореден път доказват нейната несъстоятелност.
Както и опитите да се представи една хипотеза като факт.