Той е всеизвестен с човеколюбивата си мисия да осигурява вече десетки години дом и храна на всеки нуждаещ се, потропал на портата му. Той е отец Иван от село Нови хан, който претвори в дела завета на Христос към човечеството: „Помагай на ближния си“. И доказа с житейския си път, че невъзможни неща няма, ако вярата, доброто и съпричастността към потребностите на себеподобните ни са водещ принцип в човешкия живот. За читателите на Plevendnes.com отец Иван даде специално интервю.
– Отец Иван, колко хора живеят при Вас в момента?
-В момента храня 300 човека. В село Нови хан е центърът. Там стои моят син – отец Григорий, и посреща нуждаещите се от жилище, както и дарители. А аз съм в село Якимово, до Лом. Там съм купил много къщи, които предлагаме на нуждаещите се. Първо хората идват в Нови хан и като видим, че могат да си готвят, мият, чистят и поддържат сами, им предлагаме къща в Якимово, където вече се справят самостоятелно. А в Нови хан има обща кухня, има готвач.
– Хората на различни възрасти ли са?
– Да, има и семейства, майки с деца. Там се раждат бебета. Има и много възрастни хора, които могат да се обслужват сами.
– Променят ли се тези хора, като дойдат при Вас?
– С децата нямам проблеми – всичко си върви както трябва. Посещават детска градина, училище – добре ги възпитаваме. С възрастните е по-трудно, но и те се променят, защото има устав и те са длъжни да го спазват. Ако не го спазват, си отиват. Алкохолиците трябва да спрат да пият или поне да намалят количеството алкохол за деня.
– Има ли много добри хора, които помагат, за да се издържате?
– Благодарение на тези хора аз храня 300 човека по 3 пъти на ден – не са малки разходите. Благодарен съм на всички дарители, защото ако те не бяха зад гърба ми, аз не мога да се оправя – пенсията ми е малка, 300 лева, които до никъде не стигат.
– Колко станаха годините, откакто се посветихте на това дело?
– 30 години вече станаха.
– И как решихте, че трябва да създадете дом за хората, които няма къде да отидат?
– Първо повярвах в Бога и реших да стана свещеник. Започнах да чета Евангелието и там пише: „Помагай на ближния си, помагай на този, който има нужда, защото Христос дойде на Земята не за вярващите, а за тези, които не са вярващи.“ Разбрах, че не мога да си взема шапката след литургия, да отида в кръчмата и с приятели да седна да ям и да пия. Или да отида на почивка да се разхождам някъде. И какво става тогава – моите приказки са напразни. Трябваше да покажа думите си на дело, за да се види, че това е възможно. Защото много хора ме разубеждаваха в началото да не се захващам с това, казваха ми, че е невъзможно да се реализира. Но аз реших да им докажа, че е възможно. И в Нови хан се оказа, че има условия да се построи Дом за сираци “Свети Николай” в двора на църквата “Света Троица”. За 3 години вдигнах 3 етажа. Като направих първите 2-3 стаи вземах брат и сестра от гара Елин Пелин – майка им почина, баща им се хвърли пред влака, защото беше алкохолик и не може да издържи. И децата останаха сирачета. И така започнах – с две деца, а до сега са минали над 3 000 души. Дано имам сили и в бъдеще да продължа да работя, че остарявам – на 72 години съм вече. Дано Бог помага във всичко.
– Тези хора идват при Вас в тежък период от живота си и когато си стъпят на краката, си отиват?
– Да, намират си работа, намират си жилище, децата растат, създават семейства.
– А обръщат ли се към Бог, след като дойдат при Вас?
– Почти всички влизат в църква, като има служба. С игумена на Добридолския манастир служим всяка неделя, като има празник – също, в църквата в Нови хан или в тази в Якимово. Моите хора от Якимово всички идват на църква, а от самото село – никой не идва. Те са все комунисти до един. Аз ги каня: „Елате да видите как сме направили църквата“, а те ми отговарят: „Ние видяхме – изографисана е, много е хубава, но не вярваме в Бог.“
– Вие се срещате с толкова различни хора ежедневно. Как смятате – какво ще ни спаси като народ от ситуацията, в която се намираме вече десетки години?
– Силната вяра в Бога. Трябва да сме обединени, да не си завиждаме, да не злобеем, да не се мразим, а задружно да започнем да се борим да изплуваме на повърхността на мизерията и на повърхността на глада. Има много гладни хора. Има много богати, има и много гладни. Ако заедно се обърнем с молитви към Бога, нещата ще се оправят.
– А кои са силните качества на българите?
– Ние сме борбен народ. Ние сме твърди и силни по дух. Но последните 50 години ни накараха да се настроим едни срещу други и да злобеем. Завистта и злобата дойдоха през комунистическото време. Преди това аз помня как работеха хората на полето със ралото и всички си помагаха – днес ще ожънат нивата на един, утре – на друг. Събират се хората от цялата махала и строят къщата на някого. В Нови хан още е жива тази традиция – започне ли съседът да прави къща, всички се събират да му помагат. Но шопите са твърди на традициите си, те не приемат даже и зетьове отвънка, та са си запазили някои качества в този смисъл. Но иначе народът ни е разбит, разделен. Не е това, което беше на времето.
– Да, но пък много млади хора се обръщат към традициите. Фолклорните танцови клубове стават все повече във всички градове на страната ни.
– Дано всичко постепенно се възроди. Вярата ни в доброто, в единството, да бъдем обединени чрез тези фолклорни групи, чрез църквата. Тук важна роля играе и социалната система на България. Има хора, които могат да работят, а държавата им дава помощи. А работа има за всеки. Но те свикнаха да живеят наготово и питат: „Защо трябва да работя, като те ми дават достатъчно пари, за да живея“. Особено циганите – раждат деца и на гърба на тези деца си живеят родителите спокойно и въобще не ги интересува нищо друго. Социалната служба трябва да си смени политиката – който действително има нужда, да му се помага само на него. И след третото дете, помощите да намаляват, за да не раждат толкова циганите.
Браво! Ето такива неща искаме да четем!