Оперната певица Катя Попова е родена на 21 януари 1924 година в Плевен. Пее откакто се помни, куклите й винаги са на сцена, а след часовете в началното училище разиграва театрални представления в двора на фамилната къща в центъра на града. Сама създава сюжета, костюмите и реквизита, а за завеса служи закачено на простора одеяло.
В книгата на Димитър Василев „Катя Попова – благословена от музиката” сестрата на певицата, която също учи пеене в Консерваторията, си спомня: “Играехме популярните Снежанка, Пепеляшка, а когато се изчерпаха, тя пишеше пиеси с приказни сюжети на листчета от ученическата си тетрадка. По едно време превърна в сцена обърнат с дъното нагоре сандък с гасена вар. Катя намяташе майчиния шал с ресни като испанска мантия или го връзваше за циганска пола и танцуваше. Децата от квартала се трупаха да гледат представленията”.
Родителите й уважават нейните увлечения. Особено след като печели бурни аплодисменти като певица на училищно тържество в ролята на Пролетта. От 7-годишна Катя ходи на уроци по пиано и солфеж. През април 1942 г., вече като абитуриентка от девическата гимназия, тя се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата “Хиавата” от Лонгфелоу. Не след дълго става студентка на проф. Мара Цибулка в Консерваторията. Специализирала е в Болшой театър.
Изключителният й глас е забелязан и оценен, но не без усилия от нейна страна. На конкурса за солистка на Софийската опера се класира първа сред 70 кандидати. Назначена е на 29 юли 1947 г.
За 12 години Катя Попова изиграва 20 роли в над 600 представления, гастролира в повече от 20 държави на 3 континента – Европа, Азия, Америка. Тя създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианската преса я нарича „Българската Тебалди”. Певицата триумфира на сцените на световните оперни театри в ролите на Наташа от „Война и мир” на Сергей Прокофиев, Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини, Микаела от „Кармен” на Жорж Бизе, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски, а нейната Манон от едноменната опера на Масне, покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик”.
Френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта й в Париж. “Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!”, твърди публикация в “Юманите” от 1958 г. “Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която вдъхна втори живот”, присъединява се “Фигаро”. “20 години не съм чувал такава Манон”, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон.
Създава неповторими образи и от българския оперен репертоар – Милкана от „Майстори”, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло” на Марин Големинов.
Името на Катя Попова се почита и днес в родния й Плевен. На нея са кръстени концертна зала в центъра на града и улицата, където е била родната й къща. Скулпторът Владимир Гиновски я е изваял от бронз в ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски. Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал в Плевен (1966), наречен по-късно на нейното име Лауреатски дни „Катя Попова”. Броени дни след първото издание оперната прима загива в самолетна катастрофа. Поетът Павел Матев й посвещава стихотворението „Сън ли си, или те има“, което придобива голяма популярност като шлагер на примата на българската поп музика Лили Иванова.
