След невероятния успех на неговата шеста самостоятелна изложба “Life is a Study” в София, Пловдив, Бургас, Варна и Търговище, един от пионерите на източноевропейската графити и стрийт-арт култура Станислав Трифонов – NASIMO я представя и в Плевен. В галерията за съвременно изкуство “Dorian”, на ул. „Цар Симеон“ 12, може да бъде видяна и новата книга-албум “25 Years of Nasimo: Sketchbook”.
Двата проекта проследяват професионалното развитие на един от най-популярните по света съвременни български художници, a eкспозицията ще продължи до 14 октомври.
„Life is a Study“ е шестата ти самостоятелна изложба. Какво е посланието й?
Животът е училище и във всеки момент всеки има какво да научи. Неслучайно се случват различни събития в живота ни, за да осъзнаем нещо. С тази изложба се опитвам да преоткрия принципите на академичното рисуване, на майсторите-класици и по-старите техники, комбинирайки ги с техниките и похватите на съвременното графити изкуство. Тази симбиоза наричам „Fine Graff Art“. Успоредно с изложбата представям и новата си книга-албум “25 Years of Nasimo: Sketchbook“ или както я наричат вече „Скицникът на Насимо“. Общо взето и двата проекта проследяват професионалното ми развитие: от скици и етюди до разработени маслени картини и стенописи. Към книгата вкючих и доста автобиографични текстове, в които разказвам за своя житейски път и метаморфозите, през които съм преминал. Вярвам, че животът наистина е училище и че никога не трябва да спираме да се учим, както и вярвам, че личния пример е най-силния инструмент за предаване на едно такова послание.
Как започна да се занимаваш с изкуство, какво те провокира?
Занимавам се изкуство от съвсем малък. Още от детската градина. Когато бях 13-14 годишен започнах да проявявам интерес към скейтборд културата и влязох в такава компания. Първо драскахме със спрейове, заради забраната и тръпката, после започнахме да се впечатляваме как Бекграундите на скейт-площадките са изрисувани. Така постепенно към графитите започнах да добавям и някаква рисунка. Ходил съм и на школа по рисуване. Докато бях студент във Велико Търново се занимавах сериозно с графити и стрийт изкуство.
Има ли табута в графити-изкуството?
Опитвали са се да ми слагат рамки, но аз разбивам всички табута. Никой дори и аз не знае каква ще е следващата ми стъпка и се стремя всяка селедваща моя работа да е по-различна от предишната. Мога да покажа, че дори един скучен и сив етюд може да стои добре.
Имаш ли любими художници, от които се учиш?
Много са. Себастиан Веласко, Аксел Бойд, Курт Рийс, Сайнер и Бетц…
Предизвикателство ли е в днешно време един артист да твори в България?
Да, но аз обичам предизвикателствата, а и не се чувствам неразбран. В България има достатъчно хора, които оценяват това, което правя.
А къде изкуството ти се оценява повече – у нас или навън?
Навън. Най-вече в Канада. Хората имат културата да купуват оригинални картини.
Посланието или доброто техническо представяне на идеите е по-важно за един художник?
Стремя се да изразявам това, което е в сърцето и в мислите ми. Особено, когато се отнася до платната ми.
Има ли цвят, с който предпочиташ да работиш?
Нямам такъв, но най-малко използвам зеленото. Този цвят е скучен и не ми е интересен, а и е труден за изобразяване.
Може ли изкуството да съществува без свобода?
Не, това няма да е изкуство.
А без его?
Без его не може да се твори.
Все пак трябва ли един творец да опитомява егото си?
Да, егото трябва да е балансирано.
Какви са впечатленията ти от галерия „Дориан“?
Хареса ми, че в галерия „Дориан“ нещата се случват бързо, работи се бързо тук. Пространството е малко, но достатъчно. Инсталациите за поставяне на картините са уникални и много удобни. Допада ми и екипа на „Дориан“, което е много важно.
