Скъпи приятели, както знаете обичаме да споделяме с Вас съвременни български автори. Смятаме че е нужно да отдадем необходимото уважение на всеки допринесъл за обогатяване на българската литература приживе. Днес заглавието на книгата, както и на тази статия е магично и истинско, днес ще запознаем от първо лице с авторката на книгата „Написано в душата“ – Десислава Неделчева.
Оформихме краски въпроси към Деси и тук ще ви сподели, какво ни разкри тя от своя свят на писател, мечтател и будител.
1. Какво ви вдъхнови да напишеш книга?
-Десислава: Мечтите и човешките емоции ме вдъхновяват да пиша и исках да дам живот на моите стихове. Исках да видя мечтата си сбъдната и просто един ден реших, че ще напиша тази книга, каквото и да ми струва това! Милите думи на хората за моето творчество ми дадоха сила и вдъхновение.
2. Колко време отнема писането на един тих?
– Десислава: Не ми отнема много време, понякога просто си стоя и строфата сама изниква в ума ми, съвсем спонтанно. Повечето стихове ми хрумват внезапно, може да отнеме пет минути, може двайсет, различно е.
Винаги е въпрос на муза, а тя ме спохожда в най-необичайни мигове, по-често в малките часове на нощта, сподели за нас авторката.
3. Какъв е твоят процес на писане?
– Десислава:
Спонтанен. Много рядко сядам да пиша по план. Например, да си кажа „ей сега ще седна и ще напиша нещо“. Когато преживявам нещо пиша за него. Когато изпитвам силна емоция също.Така се раждат моите творби. Повече са водени от моментно вдъхновение, някоя внезапно зародила се идея.
Големите писатели казват, че не се прави така. И, че трябва да пишеш по малко всеки ден, да ти стане навик, но при мен това не се получава така и не насилвам процеса.
4. Чрез истински преживявания ли се вдъхновяваш?
-Десислава: Да, в повечето случаи това, за което пиша е преживяно. Друг път си е чиста художествена измислица. В стиховете ми има силна емоция и тя се усеща. Почти всеки мой стих е базиран на мои чувства и преживявания през годините. И това никога да не съм го крила.
С романите и разказите е по-различно. В романа, в който пиша от няколко години всичко е измислено и дори се развива в различна епоха, но отново за някои герои съм се вдъхновила от реални образи.
5. Какво послание се надяваш да получат читателите?
– Десислава: Най-много искам да вярват в себе си. На мен вяра не ми достигаше, но въпреки това се реших да си издам книгата. „Написано в душата“ е моята изповед.
Тя е начин да претворя таланта си и това, което винаги съм обичала да правя в нещо реално, нещо истинско. С нея исках да кажа, че човешките чувства и емоции са неподвластни на годините и на страховете. Те имат значение и носят своите уроци.
Искам да разкажа една история – за мечти тъга и вдъхновение.
Искам да разкажа и за различните лица на любовта, за топлата и споделена обич, и за онази изстраданата и премълчаваната.
6. Имаш любими автор/автори?
-Десислава: Класиците са ми любими- Джейн Остин, Александър Дюма, Оскар Уайлд, Толстой, Шекспир, Байрон(от поетите). Невъзможно е да изредя всички.
Обичам световната класика. От по-съвременните любимка ми е Филипа Грегъри -чета много исторически романи, защото обичам историята. Също Джулия Куин.
Нейните книги винаги ме разтоварват. Тя описва любимите ми светове.
Но класическата литература е тази, която винаги ще обичам, и към която винаги ще се връщам.
Тя е непреходна и носи велика емоция.
7. Къде обичаш да четеш? Имаш ли си местенце за четене?
-Десислава: Нямам конкретно любимо място за четене. Чета навсякъде. Най-често на дивана с чаша чай или кафе, в леглото вечер. Чета когато съм на път.
Много обичам да чета в гората или до камина с пукащ огън и нещо топло за пиене.
Надяваме се тези въпроси разкриха за Вас малко от душата на авторката. Ако ви е любопитно и искате да я последвате или да си закупите дебютната й книга, то последвайте този
линк.
