Името на празника идва от едноименната песен на британската рок група Uriah Heep – “July Morning”, излязла през 1971 г. Силното послание на песента – за търсене на ново начало, истина и свобода – намира дълбок отклик в сърцата на младите хора в България през 80-те години.

По време на социализма, когато културната и личната свобода са ограничени, млади хора започват да се събират по черноморското крайбрежие, за да посрещат изгрева на 1 юли. Това се превръща в форма на мълчалив протест срещу системата – символичен жест към свободата, природата, себеизразяването и надеждата за промяна.

В наши дни Джулай Морнинг се празнува от хора от всички възрасти, но основно от млади, свободолюбиви души. Хората се събират:

• На морския бряг (най-популярно: Камен бряг, Каварна, Силистар, Иракли, Шкорпиловци),

• В планината или на поляна,

• Или просто на любимо място в природата с гледка към изгрева.

Характерно за празника е:

• Жива музика – рок банди, акустични изпълнения или DJ сетове на плажа.

• Огньове и палатки – хора пренощуват под звездите.

• Символични речи, поезия, китари и споделени моменти.

В някои години самите Uriah Heep или вокалистът Джон Лоутън († 2021) са били гости на Джулай Морнинг в България, придавайки на събитието още по-голяма стойност.

Джулай Морнинг е много повече от „още един летен празник“. Това е:

• Протест срещу сивото ежедневие, апатията и бездействието.

• Поклон пред свободния дух, пред природата и човешката свързаност.

• Надежда за ново начало – с всеки изгрев.

Въпреки че се заражда в България, July Morning няма аналог в света – това е напълно българско културно явление, вдъхновено от западната рок музика, но превърнато в символ на национален дух и лично пробуждане.

Цветница – вярвания, обичаи и връзка с реколтата

1. Осветени върбови клонки за плодородие

На Цветница хората отнасят в домовете си осветена върба от църквата. Смята се, че:

• Пази от болести, зли сили и градушка

• Слагат я в нивите или градините, за да се роди добра реколта

• Върбата понякога се забива в междите, за да „бди“ над посевите

2. Цветница като предвестник на плодородието

Цветница идва в най-важния момент на годината – пролетта, когато природата се събужда. Народът вярва, че:

• Каквото се посади след Цветница, ще даде добър плод

• Ако на Цветница е слънчево и спокойно – ще има богата реколта

• Ако вали – дъждът е „благословен“, защото напоява земята

3. Кумичене – момински обичай с гадаене

Момичетата пускали венчета по реката, за да разберат коя ще се омъжи първа – но също така и дали годината ще е плодородна.
Най-бързото венче „предсказва“ щастие и изобилие.

4. Цветята като магия за живот

Цветята, събрани на Цветница:

• се пазят през годината като лековити билки

• сушат се и се добавят към лекове и отвари

• поставят се в хамбари, на тавани или кошари – за здравето на животните и благоденствие

Народна мъдрост за Цветница:

„На Цветница се посажда цветето, а Бог благославя нивата.“
„Цветната неделя носи здраве и зрял клас.“

Роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, Владимир Димитров отрано показва заложби към рисуването. Въпреки скромния си произход и липсата на възможности, неговият талант го отвежда в Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия). Там той се учи под ръководството на известни преподаватели и постепенно развива своя уникален стил.

Художественият стил на МайстораТворчеството на Майстора се отличава с ярки, наситени цветове, хармонични композиции и теми, свързани с българската природа и селския бит. Неговите картини са изпълнени с живот и енергия, а женските образи, които често рисува, са символи на красотата, плодородието и силата на българската жена.

Сред най-известните му творби са:
„Жътварка“ – представяща жената като централна фигура в българското село
„Момиче с ябълки“ – емблематична творба, която показва връзката между човека и природата
„Сватба в село“ – израз на традиционния български празник и неговата символика

Владимир Димитров прекарва голяма част от живота си в село Шишковци, където намира вдъхновение в местните хора и тяхната простота. Той не се интересува от материалното – често живее скромно, носи едни и същи дрехи и дори отказва хонорари за картините си. За него изкуството е начин на живот, а не средство за печалба.

Днес Майстора е признат като един от най-великите български художници. Неговите картини се намират в Националната художествена галерия, както и в множество музеи и частни колекции по света. Изкуството му остава безсмъртно, вдъхновявайки нови поколения творци.

„Красотата на живота е в простотата“

Тези думи на Владимир Димитров – Майстора отразяват философията му. Чрез своите картини той увековечава българския дух и традиции, оставяйки ни наследство, което ще продължи да вдъхновява поколения напред.

Ако пътувате из България, не пропускайте да посетите Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил, където могат да се видят някои от най-емблематичните му произведения.

Ние сме развълнувани да обявим старта на чисто нова поредица от подкасти, създадени да вдъхновяват, информират и забавляват. Ието което YAVI е избрал за своя подкаст е С дебютния си епизод, който излиза на 27 октомври, този подкаст “POPCAST” и то обещава да бъде следващата мания! Проницателно пътешествие през ангажиращи теми, интервюта и истории, които отекват в душата.

Всеки епизод ще ви запознае с редица различни гласове: от иноватори до експерти в индустрията на музиката, които ще хвърлят светлина върху най-завладяващите проблеми и теми от музикалната сцена днес и какво актуално ги вълнува. Домакинът YAVI носи топлина, хумор и уникална гледна точка, която поддържа разговорите истински близки, тъй като самият той е част от музикалната сцена.

На 27.10 ще бъдат пуснат първия епизод!
Темите на първият епизод ще се запазим в тайна до деня на пускане! Но ето един бонус: Гост на епизод 1 ще бъде Ангел Демирев. Очаквайте увлекателна, провокираща размисъл дискусия, поръсена с прозрения, които са колкото практични, толкова и вдъхновяващи.

YOUTUBE – 27 октомври — POPCAST! Следете профила на YAVI за повече информация!

Пригответе слушалките си и се уверете, че сте се абонирали, за да не пропуснете нито секунда от вълнението от 27 октомври!

Завършва гимназия в Търново. В периода 1883–1885 следва във висш девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886.

Тя е истинска светска дама. Освен поетеса тя е сред най-добрите преводачи на “Тъй рече Заратустра” и на известния драматург Герхард Хауптман. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансов министър в правителството в Стефан Стамболов), е убит. Била е придворна дама в двореца на цар Фердинанд.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“поезия. По-долу искаме да Ви припомним един стих на поетесата.

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“

ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

– Мара Белчева

Източници: Уикипедия, chetilishte.com , bulgarianhistory.shop

На церемонията пред паметника на най-великия българин своята почит отдадоха кметът на Община Плевен д-р Валентин Христов и неговият екип, председателят на Общинския съвет доц. д-р Иван Малкодански и общински съветници, заместник областните управители Милен Димитров и Виолета Иеремиева, представители на културни институции и организации. Датата на рождението на Дякона почетоха и ученици от клуб „Млади възрожденци“ при НУ „Христо Ботев“ – Плевен, водени от директора на училището Цветелин Горанов.

В знак на признателност към личността и делото на Левски пред паметника в Плевен бяха поднесени цветя. Преди няколко дни оттук бе дадено началото и на 30-ия Национален поход Плевен – Карлово „По стъпките на Апостола”.

„Васил Левски е икона за българския народ. Трябва да следваме делата и неговия пример – народът да е единен, за да постига своите цели. Не трябва само да слагаме портрети на Левски в кабинети и офиси, а най-вече да следваме заветите му“, сподели пред паметника на Апостола на Свободата кметът д-р Валентин Христов.

„Личността на Левски е най-светлият образ в нашата история, идеал за всеки българин“, каза и председателят на местния парламент доц. д-р Малкодански.

Граждани, представители на институции, организации, политически партии и др. могат да отдадат своята почит днес през целия ден.

В Плевен в рамките на два часа премина бурята със силен дъжд. До момента няма  данни за постъпили бедстващи, има множество снимки в социалните мрежи и видеа за паднали дървета.

Бурята не беше предвидена и изненада града. Някои паркирани под дървета коли са засегнати от паднали клони има множество наводнени мазета, но за щастие бурята премина бързо.

Мизия 96 АД организира голяма разпродажба на мъжки сака, мъжки, панталони, мъжки официални костюми и мъжки палта – до изчерпване на количествата! Можете да заповядате на адреса на компанията на ул. „Българска Авиация“ No 7, и да закупите за себе си или за любим човек изключително разнообразни по дизайн и визия мъжки официални дрехи!

Благодарим на Мизия 96 АД , че ни позволи да споделим новината с Вас и ви пожелаваме приятно пазаруване!

В исторически план историята на Празника на Плевен е изключително интересна и наситена с много предхождащи събития. 1830 година в турската империя започва един период на икономически реформи под името „Танзимата”. Той продължава няколко десетилетия.Най-важното нещо, което правят е, че премахват държавния монопол върху търговията със селскостопански продукти и едър рогат добитък. И в този момент във възрожденски Плевен нещо се отприщва.

През 1838 година предприемчиви плевенски селскостопански производители и собственици на добитък, организират първото пролетно изложение на територията на Османската империя. Тук, в Плевен. Това се е случило в района където днес се намира централното тото и паметника на Дойранската епопея. От тогава заради огромното количество добитък, което е било изкарано за търгуване, пазарът започва да се нарича „Сър пазар”, което значи говежди пазар. И до днес по-възрастните плевналии казват, че отиват на „Сър пазар”, въпреки че настоящето му име е Общински пазар.

С течение на времето изложението започва да се разраства и то много скоро се превръща в едно международно изложение на едър рогат добитък.

От проучвания на историци – специалисти в Регионалния исторически музей на базата на документи, става ясно, че в първата половина на 19 век, на плевенското пролетно международно изложение има търговци от Гърция, Турция, Египет, Испания, Франция, Италия, остров Малта. По това време в Плевен има над 250 дюкяна и около 30 хана. Градът става тесен защото на изложението пристигат до 40 000 човека. Всичко това е проучено документално от проф. Михаил Грънчаров и е описано в „История на Плевен”, която той издаде.

Стопанският напредък в града е осезателен по това време. И през 1928 година за първи път се определят конкретни дати. Преди това е бил Пролетен панаир през м. май. Но през 1928 година се определят датите 15-ти, 16-ти и 17-и май.Това е причината през 2001-ва година Регионалният исторически музей да направи предложение до Общинския съвет и до тогавашния кмет, за Празник на Плевен да се определи датата 15-ти май.Защото освен оживена търговска дейност, това наистина е бил един празник за града, предвид наличието на много гости от страната и чужбина, и безспорния факт, че това стимулира икономиката на Плевен в този период.

През 1842 година , четири години след първото изложение, със султански ферман пазарът се измества в петък и отчасти в събота. Затова десетилетни са традициите на плевенчани да ходят на пазар в петък, а не в неделя както е в много други градове.

Колко голямо е значението на това голямо пролетно изложение в град Плевен говори следното обстоятелство: известно е, че през 1885 година на 6-ти септември се извършва Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Известно е, че Великите сили не искат да признаят Съединението на България. По тази причина през 1892 година тогавашното правителство на България по политически причини мести плевенското Пролетно изложение в град Пловдив. И така се поставя началото на пловдивския панаир.

Целта на това местене е всички тези международни участници, които казах, да отидат да търгуват в Пловдив. Като с това се покаже, че редица европейски държави признават Източна Румелия като част от независима България. Така Великите сили не могат да имат претенции и да правят обструкции относно Съединението. Още повече, че България по безспорен начин в Сръбско-българската война доказва, че правото и истината е на нейна страна.

През 1935 година пазарът и това изложение са узаконени със заповед на Министерството на търговията. Вече се променя и мястото в близост до гарата, като по този начин се улеснява придвижването на търговците до мястото на Международното изложение.

През 2001-ва година когато се възстановява празника, може би мнозина си спомнят, че тогава отново бе направено едно такова Търговско изложение на едър рогат добитък на територията на днешния Общински пазар.

Най0красивото е, че това се случва през месец май и не случайно нашите предци избират този месец, за да направят Плевен известен като организират най-голямото изложение на територията на Османската империя.

Много често хората на 10-ти декември /Ден на почит към загиналите за Освобождението на Плевен от турско робство, б.а./ казват „Честит празник”. Вярно е, празник е, че тогава Плевен се освобождава от турско робство. Но това е ден на почит към загиналите за Освобождението на Плевен. И не случайно на централния площад тогава правим панихида. Когато се прави панихида, това не е празнично честване.

И затова Празникът на Плевен си е 15-ти май. Ако вникнем в детайлите на тази хронология, веднъж това е признато със султански ферман и втори път, почти 100 години по-късно има указ и на Министерството на търговията на царство България. Това показва значимостта на това събитие, което е имало влияние и върху икономиката.

Младият плевенчанин сподели това при срещата си с кмета на община Плевен Георг Спартански, когато му бяла връчени парите. Мартин заяви, че иска с предоставената му сума да помогне на осемгодишната Никол Цановска, която се нуждае от лечение на злокачествено заболяване.
Искаме да завършим с думите които каза момчето и които вярваме всеки от нас може да си припомни – „Трябва да сме хора, да си помагаме един на друг. Никой не знае кога ще има нужда от помощ“, подчерта той.

Ако и Вие искате да помогнете на Никол – дарителската сметка е:

Дарителска сметка в UniCredit Bulbank
IBAN: BG08UNCR70001525168659
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Никол Станиславова Цановска
или
РаyPal: maxbas@abv.bg