Тя е вулкан от енергия, взрив от емоции и светла усмивка! Тя е чаровната Милица Гладнишка – актриса и певица, която заразява публиката с талант, свежо чувство за хумор и непринуденост. Родена е на 3 юни 1976 г. в София. Каквото и да прави, неуморно и щедро раздава доброта, позитивизъм и разноцветни идеи. Чаровната Милица разказа в откровено интервю за Plevendnes.com за любовта си към животните, безкрайните си превъплъщения, както и за любимите си занимания.
– Г-жо Гладнишка, как канализирате този огромен актьорски и вокален талант?
– В мозъка ми постоянно се въртят разни идеи, цветове, картини, музикални теми. Всеки ден, че дори и през нощта, докато спя, аз реагирам на външния свят и той ми дава идеите. Много рефлективна и чувствителна личност съм, затова отчитам много повече подробности от околната среда от останалите хора. Това, което хората виждат като продукт, е една стотна от това, което ми се върти в ума. Но колкото и да работя, не мога да направя всичко, което искам. Физически е невъзможно. Затова канализирам енергията и идеите в проектите, с които се занимавам в момента. А остана ли един ден свободна, веднага се впускам в мислене на нови идеи.
– Красивата усмивка и неизчерпаемата позитивна енергия, с която заливате околните, са толкова характерни за Вас. Какво Ви зарежда в ежедневието?
– Най-силно ме зареждат природата и хората. Оценявам красотата на всяко камъче, тревичка, светлина, прозираща през фибрите на листо, и това ме зарежда. Обожавам филмова музика, защото тя вае светове и истории. Хората ме зареждат с чувството си за хумор, добротата си, шантавите си идеи и усмивките. Затова се стремя да паля сърцата им и те ми отвръщат с чиста енергия. Несравнимо усещане е!
– Имате ли време за релакс и любими занимания и какви са те?
– Много рядко имам време за почивка. Но когато се случи, така обичам да играя на видео игри, които ме пренасят в други времена и ставам истинска Лара Крофт или принца на Персия. Музиката в игрите е много добра, пък и аз съм кукловодка по професия. Ами… играя си с кукли. Обожавам да се разхождам в планината, да пия какао с мляко, да ходя на кино, да създавам кукли от хартия и да подвързвам книги.
– Кога разбрахте, че искате да сте актриса?
– Може би на 16 години. Записах се в самодейна театрална трупа в читалището в Княжево. Преди това исках да стана космонавт, археоложка, писателка и какво ли още не. Ходех на уроци по пиано и английски – неща, които не ми харесваха много, но след време ми спасиха живота!
– Израснала сте в семейство на музиканти. Как решихте, че ще се занимавате и с пеене?
– Не реших аз. Майка ми ме записа на пиано, после на оперно пеене, но какво да направи жената, когато аз пея и танцувам от съвсем малка. Аз обаче избягах и на своя глава кандидатствах в НАТФИЗ и ме приеха. Помня, че имах само два материала, а всичко друго бе импровизация.
– Македонската жилка в кръвта Ви казва ли си думата понякога и в какви ситуации?
– В моето семейство чувството за справедливост е много силно. Като започнем от прадедите ни, та до нас със сестра ми – никой не търпи глупави и нагли шефове. Никой от нас не търпи насилие. Затова и си патим, понякога. Но пък имаме късмета да срещаме много добри хора и така нещата се уравновесяват.
– Какво ви вбесява в българската действителност, във взаимоотношенията между хората?
– Живеем като във война. Изнервени от лоши новини, които ни заливат от целия свят още от сутринта – от сутрешните предавания и Фейсбук, ние излизаме на улицата и сме готови да пребием всеки, който ни докосне. Ходещи бомби, пълни с гняв и страх. В това сме се превърнали. Аз също съм се държала лошо и съм драматизирала прекалено много. После чувствам срам. Не съм такъв човек. Много ситуации могат да се решат по мирен начин, ако се уважаваме повече и не се псуваме за щяло и нещяло. Има си и лоши хора по природа, но аз говоря за добрите, които са станали сприхави и докачливи, а не са били такива и един малък жест на разбиране разкрива добротата им.
– А какво Ви спасява в същата тази действителност?
– Най-добре е конфликтът да се реши на място и да се разделим с усмивка. Иначе не се търпи.
– Имате ли любими колеги – сред актьорите и певците?
– О, имам много! Обичам всичките си колеги!
– Кои са силните Ви качества, на които разчитате във всякакви ситуации – психика, чувство за хумор или…?
– Всичко това плюс бърза реакция, усет за импровизация и светкавично сканиране на ситуацията.
– Най-незабравимият Ви гаф и как го отиграхте?
– Хахахаха! Един от най-големите ми гафове беше, когато водих Коледен концерт на площада в Бургас. Чакахме кмета да дойде, за да запалят коледните светлини на елхата и ми казаха да измисля нещо, с което да запълня времето. Аз не съм по вицовете и реших да тренираме предстартово броене за палене на елхата и фойерверките. Техниците по зарята не чули това мое встъпление и когато хората започнаха да тренират броенето, зарята гръмна, елхата светна и после ме даваха по Господарите.
– Зодия Близнаци сте. Това помага ли Ви в многобройните Ви превъплъщения?
– О, да! Помага ми зодията. За Близнаците е характерно това, че мислят бързо, учат лесно езици, импровизатори са и могат да общуват с почти всеки тип човек. Харесвам зодията си.
– А какво не знае публиката за Вас?
– Публиката не знае тези неща, които не искам да знае (смее се, бел.р.) Иначе всичко други си казвам.
– С какво ви е интересен дублажът?
– В дублажа мога да бъда каквото си поискам. Мога да съм Джуди Денч в невероятните й превъплъщения, мога да съм Джулия Робъртс, мога да съм щъркел, вещица, облаче. Ние, актьорите, имаме огромното удоволствие да изживеем хиляди животи по време на нашия скромен творчески път. И това е като наркотик! Не си заклещен в рамката на професията – той е полицай, тя е счетоводителка и т.н. Ние сме всичко! Това е толкова хубаво!!!
– Участвате в новия проект „Оскарите в музиката“ на диригента Левон Манукян и Плевенската филхармония. Вие и колегата Ви Филип Аврамов сте главни действащи лица в него. Как се чувствате в този творчески ангажимент?
– Адско удоволствие е да си на сцената с Юлия, Левон, Филхармонията и Фицата! Великолепен екип! Великолепна музика! Изпълняваме шедьоври във филмовата музика и за мен е огромна чест и най-вече удоволствие да пея с тези разкошни хора!
– Предстои Ви Коледен концерт с Плевенската филхармония, Хор „Гена Димитрова“ и Вокална група „Арлекино“ на 21-ви декември в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен. С каква емоция се готвите за тази „Коледна феерия“?
– Нямам търпение, защото с този празничен и вълшебен концерт ще завърши моя работен сезон, който започна още от края на август и не съм почивала нито ден от тогава! Ще бъде разкошна вечер, след която ще си почина, ще се заредя и след Нова година продължаваме с пълна сила!
– Обичате животните. Имате ли домашен любимец?
– Обожавам животните! Уважавам ги. Независимо дали са кучета, котки, крави, птици… Е, хлебарките също ги уважавам, но… Животните са умни същества, защото и природата е умна. Всяко същество изпитва чувства, болка, има връзка със семейството си и тъгува, когато някой близък почине. Ние, хората, излишно измъчваме животните. Правим неща с тях, които са безсмислени от гледна точка на нашето оцеляване. И тогава нямаме никакво оправдание. Извършваме жесток удар срещу тях. За жалост, повечето от нас не се замислят. За жалост, на големите компании не им пука, че измъчват животни за глупости, че хабят природата и ресурсите й за хартийките, наречени пари. Алчността ще ни унищожи! Затова единицата, обикновеният човек, трябва да се замисли, да поговори с приятели, съседи и единицата ще стане десетица, стотица и т.н. Не е нужно да живеем в такъв свят на жестокост и разхищение. Знам откъде идва проблемът – инстинктите ни са по-силни от разума и морала ни. Ние знаем, че имаме достатъчно, но искаме още и още, въпреки че от презадоволеност хвърляме все повече и повече. Никога не съм искала да си купя животно. Но винаги сме прибирали ранени животни – кучета, котки, птици, таралежи, за да помогнем, защото сме най-умните същества на планетата. А наистина ли сме най-умните, или някой се подиграва с нас? Имам две кучета и една котка – Бела, Роки и Зина. Живеят, може би, 4-ти живот. Изхвърлени от незнайно кого, простреляни от някого, измъчвани. Но сега са царе и царици! Галеници и наши роднини! Много ги обичам!
– Какви български писатели Ви вълнуват напоследък?
– Обожавам книгите на Милен Русков, поезията на Елена Денева и Симеон Аспарухов. Ще споделя две стихотворения.
Елена Денева:
„Смъртта дойде и после си замина.
Смъртта е келнер, който ни отнася:
необходими като чаша вино.
Ненужни като много празна чаша.
Пазач е тя. Опазва от величие.
Предотвратява нашата божественост.
Смъртта се крие от благоприличие.
И винаги е толкова естествена.
Но винаги сме твърде изненадани,
защото никога не са достатъчни
животът или водката и хляба,
или порочните ни незачатия…
Преди да съм усетила раздвижване
стоя на масата си и поръчвам
спокойствие за себе си и ближните.
Но са жестоко празни всички бъчви.
Измислям си, че нищо не е страшно.
Смехът на тишината е заразен.
Остана наполовина пълна чашата.
А аз съм вече наполовина празна.“
2015
Симеон Аспарухов:
„И да шепнем
ще ни чуят,
ако казваме истината.“
– Добра кулинарка сте. Какво ще приготвите за вечеря днес?
– Бива ме в сладкишите (смее се, бел. р.). Мога да готвя и някои традиционни манджи и съм добра в тях. Но кулинарка не съм. Нямам търпение и храната не е толкова важна за мен. Обожавам да ям домати, сирене и хляб! И банички, и гевреци… хм…. о, козунаци!!! Мдаааа! Крушката си има опашка. Като малка, когато ме пратеха на пазар за мляко и хляб се връщах с половин… хляб.
– Имате ли любима рецепта за Коледно ястие и бихте ли я споделили с читателите на Plevendnes.com?
– Мога да предложа една лека коледна торта с кисело мляко и плодове. Продуктите са бишкоти или домашно приготвен кекс, кисело мляко, плодове от компот (праскови, кайсии, ананас, малини, череши) или пресни: банан, портокал, каквото предпочитате. Захар, ванилия, сладко от вишни и настърган шоколад. Блатът ви е от кекса или бишкотите. Нареждате плодовете и заливате със сместа от кисело мляко, захар и ванилия. Повтаряте още един ред така. Капвате вишнево сладко и поръсвате обилно с настърган шоколад. Оставяте да преседи поне 4 часа и после… с лъжица направо от тавата (смее се, бел. р.).
– Как ще посрещнете Коледните празници?
– У дома, с моето гооооолямо семейство!
– За какво мечтаете?
– За свят с по-малко алчност и повече любов към природата!
