На своята корицата в януарския си брой списание Military History разказва на своите читатели за Баташкото клане/зверската саморазправа на башибузука с въстаналите българи от село Батак по време на Априлското въстание – 1876г./. Заглавието е ясно и изключително красноречиво: „Лицето на злото?“. В цели 7 страници Ричард Селсър/преподавател по история в Weatherford College/, разказва за събитията от май 1876 и определя Баташкото клане като началната точка на геноцида. 
Авторът пише: „Модерната ера на геноцида започва в един забравен край на Османската империя,но не както всички си мислят в Армения през 1915 г., а в едно малко българско селище през далечната 1876 г. Това събитие – клането на жителите на Батак – е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици – източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи…“. Авторът разглежда събитияtа от лятото на 1876 г. в България с определен акцент върху ролята която изиграва американския журналист Джанюариус Макгахан. „Military History“ е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н. През 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква взема решение и обявява за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г. Предложение за канонизиране на жертвите от Батак имаше през 2007 г. след проекта „Анти Батак“ на българката Мартина Балева и Улф Брунбауер, изследователи в Института за Източна Европа към университета в Берлин. Те обявиха, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени. Източник: dnes.dir.bg
