Роден на днешната дата е Михаил Гетов Маринов. Той е български поет, драматург и преводач, е роден на 14.10.1925 г. в село Радьовене (Стояново), Ловешко, в учителско семейство. Завършва гимназия в Ловеч, българска филология в СУ „Климент Охридски” (1952) и театрална школа (1953). Публикува стихове от 1948 г. Работи като артист в Радио София, в Драматичен театър – Благоевград и в пътуващия Софийски драматичен театър. Драматург е на Плевенския театър (1964-1965) и Разградския театър (1966), редактор във в. „Народен спорт” и „Корабостроене и корабоплаване” (Варна). Завежда сектор “Чуждестранна поезия” в списание “Пламък” от 1966 г., по-късно е редактор в сп. “Отечество”. Книги: „С ръка на сърцето” (стихове, 1956), „Баладичен дневник” (стихове, 1966), „1002-та нощ” (пиеса в стихове за деца, 1966), „Внезапни срещи” (стихове, 1967), “В очакване на есен” (избрана лирика, 1975), “Окосени ливади” (1985). Автор на фейлетони, епиграми, рецензии, статии за театър, кино, изобразително изкуство, произведения за деца. Преводач от руски и френски език. Член на СБП. Стиховете му са преведени на руски, полски, украински, румънски езици. Умира на 20.10.1992 г.
СПОКОЙСТВИЕ – Михаил Маринов
Под старата гора лежат години,
втъкани в синкав китеник от мъх.
Листата като страници любими
пошепват нещо с влажния си дъх.
И в тези тайни думи на гората
долавям всичко – древния си род,
историята, мъката, съдбата
на моя храбър и добър народ.
Под сянката на клоните зелени
запяват птици, ручеи блестят
и тука всичко, всичко е за мене,
и раните човешки не болят.
А мисълта е жива, тиха, мека,
най-трудният въпрос изглежда лек.
И ме отвежда горската пътека
пред прага на един добър човек.
В гората мога весело да крача,
в надежди да горя, да тръпна в смут
и мога даже тихо да поплача,
от своята родина само чут.
