Михаил Афанасиевич Булгаков (15 май 1891 – 10 март 1940) е един от най-големите руски писатели и драматурзи на XX век, оставил трайна следа в световната литература със своя неподражаем стил, ирония и магически реализъм.
Булгаков е роден в Киев в семейството на университетски преподавател. Завършва медицина, а по време на Първата световна война работи като лекар на фронта и в провинциални болници. Тези преживявания вдъхновяват първите му разкази и пиеси, в които често се появява фигурата на лекаря.
След като се премества в Москва през 1921 г., Булгаков започва активно да публикува. Първият му роман „Бялата гвардия“ (1925), който описва съдбата на руската интелигенция по време на Гражданската война, бързо привлича вниманието. От него израства и известната пиеса „Дните на Турбини“, която се поставя в Московския художествен театър и се радва на успех дори пред Сталин.
Въпреки таланта си, Булгаков изпада в немилост пред съветската цензура. Много от произведенията му, сред които сатиричната повест „Собачье сердце“ (Сърце на куче), не са публикувани приживе. Той често пише „за чекмеджето“, а творбите му циркулират като самиздат.
„Майсторът и Маргарита“ — шедьовърът на живота му
Най-знаковото произведение на Булгаков е романът „Майсторът и Маргарита“, написан в последните години от живота му. Това е дълбока, многопластова творба, в която се преплитат библейски мотиви, сатира на съветската действителност и философски размишления за доброто, злото и изкуството. Романът остава непубликуван до 1966 г., но днес се счита за един от върховете на световната литература.
 (copy)-Photoroom.png)
