В един снежен град, на прага на Коледа, животът кипеше. Хората тичаха по магазините, купуваха подаръци, украсяваха елхи и се готвеха за празника. Светлините блестяха, а ароматът на канела и джинджифил изпълваше въздуха. Но в малка, тъмна стая в покрайнините на града, една жена на име Мария седеше сама.
Мария беше изгубила много през годината – работата си, дома си и най-болезненото – връзката със семейството си. Единственото, което ѝ беше останало, беше една малка електрическа печка и пакет спагети. На Коледа тя нямаше празнична трапеза, елха или подаръци. Имаше само спомени за топли вечери със семейството и смях около масата.
Докато вареше спагетите, Мария погледна през прозореца. Видя как съседите ѝ украсяваха дома си и как децата се смееха на снега. За миг почувства тежестта на самотата, но после затвори очи и си припомни нещо важно – тя все още имаше живот, имаше утре, имаше възможност да започне отначало.
Същата вечер Мария реши да се храни навън, за може да избяга от празнотата на домът си, който я притискаше. Взе една чиния със спагети и излезе навън, докато ядеше спагети навън на една пейка, видя един старец. Тя често виждаше този старец да проси на улицата, и сега той стоеше сам навън, но без спагети. Тя отиде до него и му подаде чинията с усмивка. Старецът я погледна с изненада и каза:
„Това е най-добрият подарък, който някога съм получавал.“
Мария се върна в стаята си, но този път не се чувстваше сама. За първи път от много време почувства, че е направила нещо значимо.
….
На Коледа често сме погълнати от идеята за подаръци, трапези и блясък. Но истинският дух на празника е в благодарността за това, което имаме, и в желанието да споделим.
Ако имате топъл дом, семейство и храна на масата, вие вече имате повече, отколкото мнозина могат да си позволят. Нека тази Коледа бъде повод не само да празнуваме, но и да дадем – дори най-малкия жест може да промени нечий свят.
Споделете усмивка, ръка за помощ или просто добра дума. Защото Коледа не е само в това, което получаваме, а в това, което даваме.
