На 7 февруари 2025 г. се навършват 125 години от смъртта на един от най-забележителните български революционери, посветил живота си на освобождението на беломорските българи – Капитан Петко войвода (1844 – 1900).
Петко Кирков (Каракирков, Киряков), останал в историята като Капитан Петко войвода, е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 км от Дедеагач в Беломорска Тракия. Става хайдутин през 1861 г., за да отмъсти за убитите си брат и братовчед. Още с първите си действия Капитан Петко войвода респектира турците – на няколко пъти разбива изпратените чети срещу него и за кратко време се превръща в легенда.
През 1863 г. в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета Петко войвода и неговите 8 другари са пленени и хвърлени в турски затвор, където са измъчвани, но нищо не признават. На път от Солун за Драма те успяват да избягат.
През 1864 г. Капитан Петко войвода има вече нова чета. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина.
През есента на 1864 г. българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия.
В началото на 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата Гарибалдийска дружина в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. След потушаването на въстанието напуска острова, без да капитулира пред турците.
Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г. Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. По пътя, преоблечени като низами, „правят инспекция“ на турския гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин (Лесбос), и на 3 юни 1869 г.пристигат благополучнов Енос при устието на река Марица.
През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околия) и отново успява да отблъсне турските сили. В 1873 г. четата става въстаническа.
Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г. Капитан Петко войвода продължава активно четническата си дейност през следващите години.
През 1876 г. поради турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на опасност беломорските българи.
Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.
След Освобождението генерал Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин „капитан“ от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
През 1880 г. той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.
Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна, за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава Тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България.
Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 г. в Станимака (сега Асеновград) Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета.
В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна. Признателното гражданство издигна негов паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
източник: https://www.nationalgeographic.bg
