“В Плевенско, село Горталово, южно от Плевен, работихме около 3 месеца с моя екип в рамките на спасителни проучвания. Попаднахме на нещо, което наистина е много интересно – една голяма кремъчна работилница, но се оказа, че не е само това. Заедно с колеги геолози, почвоведи, специалисти по кремъчна праисторическа индустрия можахме да нарисуваме в общи линии картината на това място. Някъде на прехода между 6-о и 5-о хилядолетие, т.е., преди около 7 хил. години на това място хората които са живеели наоколо, са се събирали да произвеждат кремъчни сечива“, разказа пред БНР археологът и зам.-председател на БАН чл.-кор. Васил Николов за първата в Югоизточна Европа работилница за кремък.
„Тъй като това е карстов район, разбивали са варовикови камъни, в които се съдържа кремъчната скала. Интересното е, че не там на място са произвеждали кремъчните оръдия, а са ги носили на километър-километър и половина където, успяхме да разгадаем, е имало въртопи – места, в които при силни дъждове се събира вода и постепенно или рязко потъва надолу в карста. В нашия случай поне два такива въртопа е имало. Те са използвали тази вода или за накисване на кремъчната суровина, за да може по-лесно да се разцепва и да произвеждат и нещо друго, което засега изглежда производство на кожи…“, коментира Николов.
През есента втора група учени по следите върху кремъчните сечива ще уточнява дали хипотезата може да се потвърди. „Защото всяка материя, която е обработвана с кремъчните сечива, оставя върху тях микроследи, които само специализираният трасолог с бинокулярен микроскоп може да установи.“
“Така или иначе се оказва, че е не само кремъчна работилница, но и място, в което е извършвано някакво производство на бреговете на тези два въртопа. Нещо, което за първи път се констатира в Югоизточна Европа. Един обект, който е невероятно интересен и свидетелства за високото ниво на познанията на хората от първата европейска цивилизация“, обясни Васил Николов в интервю за предаването “Преди всички“.
Васил Николов проучва от 15 години и древните солници в Провадия. Идеята за Музей за солта е подкрепена от местната власт. Обособен е парцел в центъра на града, където на около 300 кв. м. ще започне изграждането на музейната сграда. Там ще бъдат представени археологическите находки от всички изминали археологически сезони, съобщи археологът.
„Да бъде представен един уникален обект – става дума за едно място близо до Провадия, на около 5 километра, където много отдавна е установено най-голямото солно находище на каменна сол в Югоизточна Европа.“
