Моника Тошева е млада, красива и талантлива художничка с амбиции да се докаже не само у нас, но и в чужбина. Отдадена е изцяло на изкуството и вярва, че трудностите в България не съществуват, за да ни отказват да се борим, а напротив – те са уроци, които ни дават възможност да се развиваме. Коя е младата дама с плевенски корени, как релаксира и какво я вдъхновява в изкуството разказа за Плевен днес тя – преди откриването на третата й самостоятелна изложба с живопис в Арт центъра в Плевен снощи.
– Коя сте Вие?
– Аз съм Моника Тошева, художник от София, и за мен е изключително удоволствие да представя моята трета самостоятелна изложба в Плевен. Много съм впечатлена от културния живот на този град. Тук има много будни хора, които посещават изложби и ме правят щастлива. Това е много емоционален момент за мен.
– Какви са интересите Ви в този творчески етап? Какво Ви е интересно като тематика, като техники?
– Много обичам всичко, което рисувам, да го изследвам, или поне да съм го преживяла, за да го предам по най-искрения начин на зрителите. Мисля, че когато творецът е вдъхнал по такъв начин живот на една картина, това се усеща от всички. В момента показвам две от моите серии картини – „TARGET” и ,,ФИ(т)НЕС”, които са на спортни теми. Едната е провокирана от хобито ми да стрелям и всъщност вдъхновението ми дойде именно на стрелбището. Искам да покажа как творецът, освен да бъде мишена в живота, както всички ние понякога сме мишени, прострелвани с думи, събития или действия от страна на другите – волни или неволни, може да бъде и стрелецът. Тоест той може да разчупи пространството и да предаде много голям смисъл на всичко и послание за хората. Вдъхновяват ме нещата от живота, които се случват всекидневно.
– Какви други хобита имате?
– Много обичам спорта. Правила съм серия картини с Формула 1. Едно от най-големите ми лични постижения и сбъдната мечта е срещата ми с Кими Райконен, световен шампион във Формула 1. Бях нарисувала за него специална картина – „Икарус на 21-ви век”, и когото се видяхме и му я показах, той просто се влюби в нея и си я взе. Щастлива съм, че един от моите спортни идоли оценява изкуството ми и има част от него.
– Вие сте представител на младите творци у нас. Как се чувствате в настоящата реалност в България?
– Не мога да отрека, че е много трудно. Да бъдеш художник може би е много по-трудно, отколкото да си певец или актьор в наши дни. Но аз лично съм много амбициозна и вярвам, че всеки може да надскача себе си всеки ден. И когато наистина следва мечтите си, може да намира начин да се изявява. Смятам, че трябва да бъдем по-сплотени и да доказваме, че има нужда от изкуството, защото това, което човек чувства, когато застава пред една картина, е несравнимо. Има много млади и талантливи български художници, както и вече утвърдени имена, които трябва да стигат не само до зрителите у нас, но и да излизат извън границите на България с изкуството си.
– Това значи, че и Вие се целите навън?
– Да, разбира се. Имам вече няколко сериозни изяви извън граница – в Женева, Швейцария. Направихме изложба с мои картини и картини на мои ученици, тъй като аз преподавам рисуване. Освен това следвам доктурантура в Националната художествена академия – след няколко месеца ще завърша. Темата ми е свързана с масовата култура и как тя влияе на живописта в България след 2000-та година. Изследвам по-младите творци и мисля, че се получи много интересна. Надявам се повече хора да се запознаят с нея, когато бъде завършена.
– Предстои Ви да преподавате на студенти в някакъв етап на развитието Ви?
– Да, определено искам да предам моя опит и моите виждания за изкуството и на други художници. Смятам, че във всяка част от нашата сфера човек трябва да бъде най-малкото буден и да може да изследва повече самото изкуство – и като галерист, тъй като аз съм и мениджър на галерия за съвременно изкуство, и като преподавател – всичко това е един опит, който помага със сигурност и те среща с нови хора.
– Имате ли желание за реализация извън изкуството?
– Имала съм предложения за професии, които са далеч от това да бъдеш художник, и се справям доста добре и там, но мечтата ми е изцяло да бъда отдадена на изкуството. Можех да замина извън България да живея, но предпочетох да остана тук и да се боря не само за моите мечти, но и да доказвам, че младите хора трябва да останем тук. Дори да е трудно, трябва да останем и да се борим – това е начинът България да върви напред.
– Как релаксирате, как се забавлявате?
– Много обичам да ходя в природата, да плувам. Практикувам един много модерен спорт напоследък – канго джъмпс. Повечето дами са запознати с него. Обичам и да стрелям. Когато съм много натоварена, на стрелбището изразходвам най-негативната енергия.
– Каква зодия сте?
– Аз съм зодия рак и съм родена на 18 юли, на рождения ден на Васил Левски. Тази изложба е и мой личен подарък за рождения ми ден.
– Коя е следващата Ви най-близка изява като творец?
– Предстои ми изява като куратор във фестивала „София диша” – нашата галерия ще се представи там. До края на годината ще направя още една самостоятелна изложба в София, с нова тема, която остава изненада за публиката.
