Интригуваща експозиция „Осмисляне“ откри в галерия „Дориан“ в Плевен художничката Мариета Конова. Тя сподели свои творби масло и акрил, вдъхновени от престоя й в ателиетата на Международния център по изкуства „Сите дез Ар“ в Париж по резидентна програма на Съюза на българските художници. Експозицията може да бъде видяна до 31 октомври. Авторката е завършила Художествена гимназия в София със специалност текстил. В последствие се дипломира във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност живопис, степен магистър – Факултет по изобразително изкуство. Има следдипломна специализация „Живопис” на тема „Контрасти”(1998). От 1999 г. работи като преподавател по „Живопис”, „Орнаментална композиция” и „Цветознание” в катедра „Църковни изкуства” при Православния богословски факултет на ВТУ. От 2015 г. е доктор по изкуствознание и изобразително изкуство. Председател е на групата на художниците във Велико Търново. За впечатленията си от френската столица и творчеството си разказа в специално интервю за Plevendnes.com Мариета Конова.
– Как се роди изложбата Ви „Осмисляне“, голямата част от картините за която нарисувахте в Париж?
– Бях в Париж по една резидентна програма на СБХ. Всяка години изпращат 12 артисти от България в Международния център за изкуства „Сите дез Ар“, намиращ се в самия център на Париж. Това е една чудесна възможност за двумесечно пребиваване, по време на което имаме възможност да разгледаме музеите, галериите в Париж, да посетим интересни места и всичко онова, за което сме мечтали още като деца в Художествените гимназии. Да видим творбите на големите майстори в оригинал. Действително това е една сбъдната мечта. Второто нещо, което аз си поставих за цел, беше и да рисувам по време на престоя си. Така че редувах натрупването на впечатления с работа в ателието. Много пъти ми се случваше едно място да го посещавам по няколко пъти на ден, за да преценя кое осветление точно бих желала да изобразя. Това е причината катедралата „Нотр Дам“, например, да присъства в няколко композиции. Освен това успях да организирам и да открия т.нар. Open studio – това е ателие на отворени врати, което се откри на 7 септември и беше част от тридневен културен фестивал с общо 80 събития, организиран от 28 институции. Тоест тази изложба я показах в Париж по време на този престижен форум. Включена съм и в каталога на събитията. Любопитно беше, че участващите във фестивала музеи бяха обявили ден със свободен вход за посетители.
– И какви бяха реакциите на френската публика на вашата експозиция?
– Едно от основните неща, които ги впечатли, беше колоритът. Коментираха, че има нещо много балканско, което действително аз си го нося като усещане и в съчетание с по-силна емоционалност се получава този по контрастен колорит. Освен че представих изложбата си пред артисти от цял свят, направих кратка презентация на основни културни събития, които се случват в България. Започнах с Бианалето на малките форми в Плевен, което е с международно участие, продължих с „Лудогорие“ в Разград, Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ в Стара Загора, Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово, в които аз самата съм участник над 10 години. Представих и Арт център „Илинденци“, който организира пленер с международно участие всяка година. В презентацията показах и орнаментални композиции, които съм реализирала в няколко храма в страната като част от екипите на доц. Миглена Прашкова и доц. Владимир Аврамов.
– Значи вие сте изиграли ролята и на културен посланик на България по време на този престижен форум в Париж. Предполагам, че информацията е предизвикала не малък интерес.
– Да, точно така. Показах и много снимки на забележителности както от Велико Търново, така и от други красиви места в България. В публиката имаше артисти от всички континенти и за тях беше изключително интересно. Колега от Перу, който се занимава с анимация, ме попита къде се намира България и аз му обясних. В тези ателиета творят автори от всички изкуства.
– А конкретно за вашите работи какво ще кажете?
– Първите няколко творби, които направих, озаглавих цикъл „Катедрали“. Те звучат малко по-различно. Оставих емоцията да ме води и не стигнах крайни детайли в рисунъка. След това направих един цикъл от творби с акрилни бои върху немска хартия, която съдържа дървени частици и е по-различна. Дори колеги ме питаха от къде съм се снабдила с нея. Първите три композиции са „Спомен“, „Дълбока гора“ 1 и „Дълбока гора“ 2. Потърсих къде в архитектурата на Париж виждам елементи от шипковия храст, например, и ги намерих в готическите храмове. Направих връзката с декорацията на покривите, арките в тези островърхи готически форми. От там нататък пък стволовете на дърветата в моите гори, каквито имам много, са асоциирани с колоните в катедралните храмове – тесни, дълги, високи. Въздействаха ми точно по същия начин. Осветлението пада по същия начин в една гора. Основен отличителен елемент в моите творби са хвърлените сенки, тоест аз винаги търся композицията и чрез тях. Натурата не винаги я пренасям буквално, а правя моя собствена интерпретация – нещо като игра, като забавление с тези хвърлени сенки, които могат да са в различни посоки, не точно както в природата, където имаме един светлинен източник.
– Има и доста други интересни картини във вашата експозиция. Привличат погледите едни парижки красавици…
– Да, освен пейзажи и архитектура, които работих, другите ми композиции са от цикъл „Хронология на срещите“, който има биографичен характер. Аз участвам в много пленери и проекти, пътувам много и почти винаги, когато отида на симпозиум си харесвам един или двама колеги или хора, които срещам и ги изобразявам – на място или след това, като не търся буквалната прилика в портрета, а ме води начинът, по който аз съм почувствала човека. Двете красавици се появиха точно така. Това беше интересна среща точно пред Лувъра – най-големият национален музей на Франция, където масово хората си правят селфита. Те бяха облечени перфектно – вероятно бяха професионални модели, и си правиха селфи. Аз бях наблизо и реших, че искам да ги нарисувам. Отидох, представих се и ги попитах мога ли да ги снимам. Те ми позираха, направих серия от снимки в различни посоки и си ги композирах за двойния портрет – едната фигура исках да е в профил, а другата – в анфас. Символичният фон, който е на строго геометрични ромбове, всъщност е препратка към пирамидата, която е пред Лувъра. Имам още портрети и скици за портрети, които съм си направила.
– Видях и друг любопитен портрет в изложбата – „Градините във Версай“. Има ли някаква автобиографичност в него?
– Този портрет е на моята майка Мария Апостолова, но аз я изобразявам така, както е изглеждала на 36 години. Тя никога не е посещавала Версайските градини, но аз ги посетих и я чувствах до себе си през цялото време.
– Едно пътуване във времето и пространството се е получило.
– Да, така е. Майка ми тази година става на 80 години. Винаги ме е подкрепяла. Много се гордее с мен и със сестра ми Ваня Апостолова. Тя ни насочи към изкуството и двете завършихме Гимназията за приложни изкуства в София. Майка ми е била приета в същото училище някога, но родителите й не са я пуснали да учи.
– И тя е реализирала една своя мечта чрез вас?
– Да. Тя дълги години е моделиер, така че пак работи в сферата на изкуството, но не е успяла да реализира мечтата си да рисува. Ние със сестра ми сме сбъдната й мечта.
– Колко картини успяхте да създадете в Париж?
– 24 картини, а в настоящата експозиция „Осмисляне“ показвам 30 работи.
– Как видяхте Париж днес?
– За втори път бях в Париж. В изложбата сега показвам две композиции от първото ми пребиваване през 2012 г. Тогава отидох там по покана на моята приятелка и колега Лаура Димитрова и бях на гости за една седмица. А сега, по някаква случайност, бях настанена в нейното ателие. Тогава много ми хареса – присъствах на всичките изложби в ателиетата, на културни събития. Успях да разгледам много неща, макар и за една седмица, но това беше много важно за мен пътуване. Искам да благодаря на Лаура. Аз я нарисувах сега, въпреки че тя не можа да ми дойде на гости, както я бях поканила и аз на свой ред да ми гостува. Но реших да я изобразя на любимия наш мост, на който се случват много културни събития. Той се намира непосредствено до „Нотр Дам“ и там не е проблем да се види пиано, на което даден автор си представя авторската музика. Този мост е сцена, място за презентации от различен характер. Всичко това става с разрешителни, обаче, които се дават от местната управа. Хората знаят, че там се случват събития.
– С какво ви впечатлиха парижани?
– Впечатлена съм от начина, по който тези хора организират свободното си време. Аз не видях зависими хора от мобилните си телефони, от Фейсбук и т.н., както е у нас – особено сред младите хора. Това ми направи огромно впечатление. Там, по река Сена, вечер ще видите много групи приятели, които се срещат, носят си почерпка, изваждат си кристалните чаши, сипват си вино и общуват – човешки. Това е много ценно за мен, защото те прекарват вечерите си в реално общуване. Да не говорим, че всичко това се развива на фона на много приятна музика, тъй като заведенията в близост предлагат жива музика, и то всеки ден. Звучат основно джаз и мелъди рок. Другото, което ме впечатли, са 3-4 площадки, оформени отново около река Сена, на които хората се срещат, за да танцуват. От много млади – 17-18-годишни, до над 70-годишни парижани се срещат след работно време, за да танцуват.
– Всичко това е свързано със стандарта на живот, не мислите ли?
– Да, свързано е. Има изключително много галерии за съвременно изкуство. Има и потребители за това изкуство. Многобройни са и случващите се културни събития от различен характер. Много е богата програмата. За два месеца аз посетих много концерти, театрални постановки, изложби. Видях прекрасна изложба на Теодор Ушев, която беше открита в Българския културен институт. Един успял българин, с когото се радвам, че се запознах и се докоснах до неговото творчество, защото единственото, което бях виждала от него, е филмът „Сляпата Вайша“. Сега имах възможност да видя повече творби, най-вече рисунки.
– А какво ни пречи на нас, българите, да имаме такива срещи за човешко общуване на открито, с музика, танци и хубава храна?
– Може би икономическото положение, което е в страната. Смятам, че сме много талантливи като нация. Световноизвестни автори излагат и в Париж, и навсякъде по света. И сме умни, и сме талантливи, и четем книги, гледаме филми…
…и знаем къде е Перу…
– Да, знаем къде е Перу (б.а., смее се). Но това е, което ни затваря, може би. В България се налага винаги да работиш и още нещо, което ти влияе на самочувствието. Освен това ние нямаме свободно време. На мен лично ми се иска да имам повече време за моите лични проекти.
– А може ли да споделите за някои от тях?
– Да, може. Предстои един съвместен проект с моя съпруг и колега Марио Конов. Една юбилейна изложба със закачливото наименование „50+50=30“, която ще се случи на 7 ноември 2018 г в ХГ „Борис Денев“ във Велико Търново.
– Какво изразява мотото й?
– И двамата ставаме на по 50 години, а 30 години е съвместният ни живот като семейство. Това са трите празника, като уравнението може и по друг начин да се построи, но избрахме този. Това е закачка към нашите приятели, които винаги са ни познавали заедно – все едно винаги сме били. Най-близките ни приятели са от 30 години, какъвто е и Мирослав Минчев – директорът на ХГ „Илия Бешков“, който е съученик на съпруга ми. Каним нашите приятели и от Плевен да отпразнуват с нас тези събития.
– С какво ще ги изненадате?
– Аз представям живопис, като основно ще покажа по-новите ми творби, но ще се опитам да включа и непоказвани от периода след завършването ми на ВТУ. Мисля, че те биха били доста по-любопитни за някои колеги. Марио Конов ще представи пластики от дърво и негови абстрактни композиции дърво и смоли.
– Желая Ви успех!
– Благодаря!
