Близо една пета от българската гора е застрашена от голи сечи след като Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) приеха опасни изменения в
Наредбата за строителство в горските територии без промяна на предназначението им. Това се случи въпреки предупрежденията на WWF, категоричната опозиция от страна на горските експерти и близо шестте хиляди становища, с които гражданите изразиха несъгласието си от готвените промени още в края на миналата година.
През декември 2024 г. WWF алармира, че държавата предвижда приемането на спорни изменения на наредби, които ще доведат до дългосрочен негативен ефект в горите. Те регламентират изграждането на нов вид горски пътища за специализирана техника, включваща харвестъри и други тежки дърводобивни машини.
Потърпевши от измененията са природата и хората
Специалистите се опасяват, че това ще предизвика фрагментация на горите, увеличаване на ерозията, увреждане на горските почви, влошаване на общото здравословно състояние на горите и множество негативни въздействия върху биологичното разнообразие. Освен това горите ще намалят капацитета си в изпълнение на своите водоохранни, водопречистващи и водозадържащи функции за сметка на дърводобива. И не на последно място, въвеждането на харвестърите в горите може да окаже нагативен социален ефект върху местните общности, които традиционно се препитават с дърводобив.
„Новите изменения очевидно имат за цел да допуснат масово навлизане на тежки машини в горите, което да увеличи дърводобива. Това означава лесовъдските системи в България, които в голямата си част са съобразени с условията на терена, релефа и климата, както и със спецификата на горските насаждения, отсега нататък да трябва се съобразяват с техническите възможностите на машините. И всичко това в момент, когато природните бедствия стават все по-интензивни и по-разрушителни, а горите са най-важният ни съюзник в борбата срещу промените в климата“, коментира Нели Дончева, ръководител програма „Гори“ във WWF.
Какво свърши WWF досега?
През последните шест месеца WWF не пестеше време и усилия, за да покаже несъстоятелността на измененията и противоречието им с действащото българско и европейско законодателство. През това време експертите на природозащитната организация участваха в редица срещи в ресорните институции, в които публично обясняваха потенциалните щети от измененията. Паралелно с това WWF мобилизира и активна гражданска съпротива срещу промените. В резултат
близо 6000 становища в подкрепа на природата бяха изпратени до Изпълнителната агенция за горите (ИАГ) за по-малко от три седмици.
„За съжаление, гласът на гражданите заглъхна в коридорите на институциите и промените бяха приети. Това, което трябва да се случи оттук насетне, за да се реализират на практика вредните изменения в наредбата, е всички горскостопански планове да бъдат подложени на нова процедура за въздействието им върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“ или всяко едно позволително за сеч да бъде съгласувано наново с компетентите органи. От WWF вече изпратихме официално писмо до МЗХ, ИАГ и шестте горски предприятия, с което ги уведомяваме да спазят изискванията“, обяснява Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF.
Очакват се още спорни промени в горското законодателство
Скоро се очаква да бъдат публикувани и готвените измененията в
Наредбата за сечите в горите, за които WWF също предупреди преди половин година. Те предвиждат провеждане на масови сечи за прокарване на просеки за горски пътища. Новите сечи ще се извършват допълнително над вече планираните такива. Ако бъдат приети, промените ще позволят до 17% от площта на гората, което е близо една пета, да бъде допустима за сеч за просеки.
WWF остава на мнението, че измененията в Наредбата за строителство в горските територии и планираните изменения в Наредбата за сечите са в разрез с нормалните функции на горите и екосистемните услуги, които оказват на хората. След публикуването на промените в Наредбата за сечите природозащитната организация ще обяви и своите следващи стъпки в стремежа си да опази от посегателство българската природа.
