Използвайки два различни имейла, от Швейцария и Сейшелите са пратени съобщенията за бомби у нас и в няколко други държави. Това каза пред журналисти зам.-директорът на ГДБОП Стоян Темелакиев, предава БТА. Бомби никъде не бяха намерени. Днес нови писма няма.
Целта на тези съобщения за бомби на някои летища и медии е да внесат смут и страх в обществото, както и да затруднят работата на обществени институции, каза още Стоян Темелакиев. По думите му, търсеният ефект от тези, които генерират подобни съобщения, не е постигнат.
Според него, организацията е била изключително добра. Избегнало се всяването на излишна паника и страх у хората.
„В голямата си част летищата и медиите функционираха нормално, там където се е наложило са били взети мерки с цел проверка, за това дали изписаното в подобни мейли отговаря на истината. Категорично мога да кажа, че това не отговаря на истината, не бяха открити никакви взривни устройства, както и не се наложи повишаване на степента на опасност“, обясни той.
Темелакиев допълни, че съобщенията за бомби са генерирани от провайдъри, които са извън територията на Република България.
Към момента на разследването е установено, че провайдерът пуснал заплашителните съобщения е на територията наШвейцария и Сейшелските острови.
Зам.-директорът на ГДБОП заяви, че от началото на годината са регистрирани 52 обаждания за бомбени заплахи.
В голямата си част актовете се осъществяват от малолетни, непълнолетни и лица с психични отклонения, от лица, при които след беседването ни с тях показват данни за такива отклонения.
Гл. инспектор Михаил Драгоданов от отдел „Киберсигурност“ в ГДБОП коментира, че е напълно възможно и деца да стоят зад фалшивите имейли за бомби.
По думите му все още няма информация от какъв език е преведено съобщението, но категорично е преведено с гугъл транслейт, което става ясно от некоректно използваните думи в самия текст.
Към момента от разследването става ясно, че са използвани интернет ресурси, обществено достъпни от всеки един потребител на интернет пространството, ресурси, които позволяват анонимност на изпращача на съобщенията.
