Лео Кадели. Албанец. Живее в София. За някои – луд, за други – национален герой, който успява да мотивира, вдъхнови, провокира и приобщи с добротворство стотици българи. От 2 години се е посветил на доброто – безкористното, целенасочено, разумно, мащабно добро, в което всеки има място. Откликва на всеки сигнал за хора в беда – без покрив, преживели инцидент или трагедия, хора без хляб на трапезата си и надежда в дните си. И когато помогне, е щастлив, защото е посветил на това живота си. Последните късметлии, за които Лео и приятели създадоха от изгорелия им дом ново място за живеене, в което вече има течаща вода, за разлика от преди, са семейство от Кнежа. Той се отзова след сигнала за пожар и откара 5-те деца и родителите им до болницата, за да приключи всичко щастливо. Кой е Лео и защо омагьосва с добрина и позитивизъм дори хора далеч зад границите на България, която е приел за своя втора родина? Разказва самият той – специално за читателите на Plevendnes.com.
– Лео, кой си ти?
– Аз съм толкова прозрачен, че мисля, че няма нужда да обяснявам – очите ми казват всичко. Но с няколко думи: роден съм в Албания през 1981 година. Живял съм в Гърция, а от 11 години живeя в България. Занимавам се с това да помагам на хората от 2 години. Не искам да го наричам благотворителна кауза, защото, за жалост, думата благотворителност се приема все още за лоша дума. Аз съм един прозрачен човек и справедлив.
Лео с майка си, родила и възпитала 7 деца.
– Защо реши, че трябва да се занимаваш именно с това?
– Аз съм роден в много бедно семейство, в къща без покрив. В момента имам покрив, имам работа, храня се нормално, имам всичко и съм много щастлив и мога да си позволя да помогна на хора, които имат нужда. Преди 2 години започнах с една баба Недка, на която продължавам да помагам и до днес. После на чичо Митко от Хасково. Ние не ги оставяме хората. На този човек му намерихме и работа – за 5-6 дни му променихме живота. Той сега е щастлив. Още не е получил първата си заплата, затова преди 2 дни му дадох 50 лева да си има. На 23 деца с увреждания от Дом в София помогнахме – подарихме им пералня, печки и др. И те вече имат абсолютно всичко необходимо.
– Смяташ, че доброто живее в душите на българите – виждам го в коментарите на твоята страница „Приятели, помагайте“ във Фейсбук. Защо се получава така, че много хора чакат някой да ги провокира и да ги мотивира да се отворят към добротворчеството?
– За жалост има много хора, които имат много, и такива, които нямат, но мечтаят да имат. И тук е необходим един човек, който да бъде посредник между тях. Аз точно това правя – обръщам се към хората с възможности да помогнат на останалите. У българина живее много доброта, повярвайте ми! Но за жалост този народ се сблъска с много проблеми в последните години, които породиха някакъв страх и нестабилност у хората. Затова българите се страхуват много често да направят първата крачка – притесняват се да не бъдат измамени. Хората са много предпазливи и така би трябвало да бъде. Аз съм човекът, който трябва да им докаже, че няма от какво са се страхуват. Щом съм се хванал на това хоро, аз трябва да го играя и да има резултат. Искам да има повече усмивки, повече добри хора.
– Стотици хора ти пишат ежедневно за помощ. Как се справяш?
– Получавам по 500-600 сигнала за помощ на ден. Реагирам много бързо на сигнали за гладни хора. Но физически не мога да се справя с толкова информация и тук на помощ идват приятелите, които моля да бъдат част от мен, да поемат случаите. Проверявам всички сигнали за достоверност, защото когато заставам с името си, с лицето си и призовавам хората да ми имат доверие, не искам да ги подвеждам. Затова правим клипове на всичко – не за да се показваме, а за да е прозрачно всичко. Също така мотивираме и хората, изпаднали в беда, да застанат пред камерата и да помолят за помощ, а не да се срамуват или да се притесняват. Не е срамно да помолиш за помощ – така даваш пример на останалите. С това, което правим, даваме пример на децата си – да не забравят възрастните си роднини, да не забравят от къде са тръгнали. Няма значение колко богат или успешен ще стане човек, той трябва знае миналото си, за да може да изгради здраво бъдеще.
– За колко време успя да помогнеш със съмишлениците си на семейството с 5 деца от град Кнежа, чиято къща изгоря?
– Щом разбрах, че има деца в беда, запалих веднага колата, защото и аз съм родител. Отидох там, взех и 5-те деца, както и родителите им, и ги закарах в болницата. Прегледаха ги, купихме с моите приятели лекарства за 30 лева и храна за около 150 лева – ще публикувам бележките по време на отчета, купихме храна, подарих дрехи на семейството и бях щастлив, че тези хора имат какво да ядат днес, топло им е и се лекуват. Създадохме организация и за по-малко от 48 часа изгорялата къща стана чисто нова – с нови прозорци, нов ламинат, нов гипсокартон, с течаща вода – преди инцидента в тази къща нямаше вода! Представяте ли си?! Как се къпят децата в двора с леген и кофа?! Ужасна гледка! И пожарът е дошъл като капак в живота на тези хора. А сега децата им имат топла водичка, имат готварска печка, кухня – знаете ли какъв лукс е за тях всичко това? Докато бяхме в Кнежа и работехме, получих сигнал от майка с две деца от същия град, че няма какво да ядат. Веднага изпратих моята колежка да занесе пълен кашон с храна. Вчера получих нов сигнал от Кнежа, че е изгоряла нова къща. Всичко това е възможно да се е случило, но може и сигналът да е фалшив, затова винаги проверявам информацията от всички страни. Знам, че много хора ме мислят за ненормален, но аз съм си добре, чувствам се страхотно, ще продължавам да помагам до края на живота си и ще има все повече хора около мен! Нека да не ме мислят за луд и че могат лесно да ме излъжат, защото аз съм минал през много тежки ситуации, за да стигна до това положение, и знам как да разбера истината.
– От къде намираш сили да не спиш дни наред, да шофираш из цяла България – често нощем, да организираш толкова хора?
– Щом се събудя сутрин и се погледна в огледалото, и си казвам: „Аз днес избирам какъв човек искам да бъда! Лош, несправедлив, измамник, убиец или добър.“ Всеки човек избира сам – никой не го кара насила какво да направи със себе си. Намирам сили, защото аз помня от къде съм тръгнал – не съм имал хляб и покрив. В момента виждам колко е хубаво да имаш жилище, да влезеш в красивата си кухня, да си направиш кафе и да имаш хубава гледка. А какво му трябва на човек, за да бъде щастлив? Най-много му трябват верни приятели, защото с тях може да стигне много далеч. В момента мога да вдигна телефона на много хора и те ще ми помогнат, защото са видели добро от мен. Не всичко е пари. Кога искаме да станем добри хора? Като станем на 70 години ли, примерно? А кой ни гарантира, че ние ще стигнем тази възраст? Някой има ли договор с Бог за това?
– Не, никой няма такъв…
– Ето, за това говоря. Затова бързам, затова намирам сили и много енергия, защото всеки ден го живея, като за последно. Това ме прави щастлив.
– А как възпитаваш детето си?
– Всичко започва от думата желание. Ако един родител няма желанието да се грижи за детето си, както би трябвало да бъде, за да има по-добър свят, да има по-добри хора, които да са полезни на обществото и да се грижат за своите родители, от там се обърква всичко. Много родители пращат децата си на училище с последен модел смартфон, от който те си пускат неподходяща музика, вместо да учат. Родителите трябва да бъдат внимателни какъв личен пример дават на децата си и какво правят за тях. Аз съм против насилието – никога не съм удрял детето си, но съм много за респекта. А той се формира в резултат на личния пример. Какво им пречи на другите хора да помагат? След мен, със мен или без мен – мисля, че нищо не им пречи. Всичко е въпрос на желание.
– Как се виждаш след една година?
– Ако успеем на 50% да променим мисленето на хората, ще живеем в страхотна страна! Мисля, че ще се промени светът, ако не той, поне България. Ако не България, поне нашият град, ако не нашият град, поне нашето село. Ако не нашето село, поне ще се променя аз (смее се, бел. р. ). Знаете ли какво е човек от чужбина, който не те е чувал никога, на доверие да ти прати 400 евро? Това за мен означава много. Този човек знае защо го прави. Защото е сигурен, че всичко, което ще бъде направено с парите, ще бъде полезно и ще бъде показано, ще бъде прозрачно. Винаги има начин, когато има желание. Всичко друго са оправдания. Аз обръщам еднакво внимание на всеки човек – както на милионера – имам такива приятели, така и на този, който няма хляб. Аз съм човек с голямо Ч – човек съм преди всичко.
– Благодаря ти, Лео! Благословен да си – в мислите, в думите и в делата си! Нека имаш успехи и повече последователи, съмишленици и хора, които да вярват в доброто!
– И аз благодаря на Plevendnes.com за вниманието и за желанието да популяризира тази дейност, защото много са нуждаещите се. Много е важно да бъдем ангажирани повече хора с доброто, за да можем да откликнем на всички съобщения и молби за помощ. Благодаря ви много за вниманието! Бъдете живи и здрави, поздрави на Плевен и на всички мои приятели там!
Защо като и ти имаш деца продаваш хероин на нашите деца в България бе шиптар мизерен? Нали беше по всички вестници и сайтове преди няколко години. Получавал по 500 сигнала. При тебе дойдоха всичките да искат. Тогава се крил зад пенсионери и сега се криеш зад пенсионери. Утре вари и тях да разходиш до Турция, малко хероинче да ти пренесат.
Този човек е много добре познат на следственните в Карлово. Съден е за внасяне и разпространяване на хероин и други наркотични вещества. Това всичко е пиар. Това според мен е новият Динко Вълев.
Този човек не е това, за което се представя. Не е само наркодилър. Има за жалост цяла група където се прави на Дева Мария и лъже бедните хора, че помага на бедните. Никой никъде не може да докаже кой и колко пари са му пратили. Докато тровеше карловските (и не само)деца с наркотици сега се прави, че им помага. А по лошото е, че много народ му вярват. Нека някой си направи труда да го проучи що за стока е по карловския край и сами ще си зададете въпроса защо!