Денят на шегата, известен още като 1 април, е ден, в който хората по целия свят си правят безобидни шеги и се забавляват за сметка на доверчивостта на другите. Въпреки че произходът на този празник не е напълно изяснен, съществуват няколко теории за неговото възникване.
Една от най-разпространените теории за произхода на Деня на шегата датира от 16-ти век. През 1582 г. папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар, с който началото на новата година се измества от 1 април на 1 януари. Във Франция хората, които продължавали да празнуват Нова година на 1 април, били осмивани и често получавали фалшиви подаръци или фалшиви покани за празненства.
Друга теория свързва празника със Сатурналии – римски фестивал, при който социалните норми били временно обърнати и било прието хората да си правят шеги. Подобни игриви традиции съществували и сред келтските народи, особено през пролетта.
„Денят на глупците“ в Средновековна Европа
През Средновековието в някои европейски страни на 1 април се организирали „празници на глупците“, по време на които хората избирали „лъжлив крал“ и се забавлявали, като подигравали авторитетни фигури.
Денят на шегата по света
-
Франция и Белгия – Денят е известен като „Poisson d’Avril“ (Априлска риба). Децата лепят хартиени риби на гърбовете на хората, а когато бъдат разкрити, извикват „Априлска риба!“
-
Англия и САЩ – Шегите се правят до обяд, след което някой, който продължи с тях, е наричан „глупак“.
-
Шотландия – Денят понякога продължава два дни, като на първия ден хората правят леки шеги, а на втория се практикуват по-големи номера.
-
Иран – Празникът „Сиздах Бедар“, отбелязван на 1 или 2 април, има сходен дух – хората си правят шеги и празнуват природата.
Макар че произходът на Деня на шегата остава загадка, той е станал международен празник на хумора и доброто настроение. Независимо дали празнувате с приятели, семейство или колеги, важно е да се забавлявате, но без да наранявате другите.
Весел 1 април!
