Насред Сибир се намира гигантска, направена от хората дупка. Кариерата за добив на диаманти „Мир” е широка 1200 метра и е дълбока над 525 метра. Блоковете на съседния град Мирни изглеждат миниатюрни на фона на огромната яма, наричана още „Вратата на Ада”, предава Вести.
Диамантеното находище е открито през 1955 г. Добивът започва през 1957 г. като първоначално се извършва от затворници от страховитите съветски наказателни лагери ГУЛАГ.
След като находището се оказва извънредно перспективно, до него е построен град, с единствената цел да приюти работниците, добиващи диаманти и техните семейства.
А мястото не е добро за живеене. Температурите през зимата нерядко падат под минус 50 градуса по Целзий. Лятото пък е кратко, но горещо, като от блатистия терен на околната тайга излитат милиони кръвопиещи комари и мухи.
От мината „Мир” са идвали по-голямата част от руските диаманти и близо една четвърт от добива на скъпоценните камъни в света.
През 2001 г. използването на открит способ за копаене е прекратено. Причината е, че кариерата става толкова дълбока и нестабилна, че заплашва да погълне близкия град. В последствие дъното ѝ е засипано със слой чакъл, дълбок 45 метра, а над него се е образувало езеро, като през 2004 кариерата е официално затворена.
Любопитно е, че в „Мир” са добивани така наречените „сребърни мечки”. Това са напълно еднакви висококачествени диаманти, за които дори е имало спекулации, че са изкуствени, произвеждани по уникална руска технология. Всъщност и досега не е разкрита тайната им.
Друга тайна на добива в кариерата на най-голямата открита диамантена мина в света е, че не се е използвала никаква вода. Причината са екстремно ниските температури през зимата, които правят пречистването на рудата с течност невъзможно. Вместо с водни разтвори, съветските и по-късно руски миньори са разтрошавали кимберлитовата скала със специални машини.
През 2009 г. добивът на диаманти в „Мир” бе възобновен, но вече под земята. Оператор на мината и основен работодател в Мирни е руската държавна компания „Алроса”. През 2017 г. обаче наводнение спря експлоатацията на находището. При инцидента загинаха 8 души, а над 150 бяха блокирани за часове в шахтите. В момента се подготвя сондаж на дълбочина от 1300 метра, който да потвърди, дали възобновяването на добива ще е рентабилно. Ако бъде взето решение за това, въвеждането на мината отново в експлоатация ще отнеме 6-9 години и ще струва около 1,3 млрд. долара.
