Анонимните граждани на Плевен живеят в паралелна реалност. В нея няма новини и те обикновено не са новина за околните, които най-често с безразличие, а често и с отвращение ги подминават.
Те са част от цялостното лице на Плевен днес – цветен, красив, понякога грозен, трансформиращ се, но никога скучен и еднообразен. Те са хората без дом и близки, търсещи мястото си под общото ни слънце.
Изолирали се и изолирани съзнателно от цивилизования, самодостатъчен, претенциозен и живеещ по общоприети правила град.
Хората, за които пейките в центъра на Плевен са дом, място за сън, хранене, почивка, среща със себе си, а понякога и с другите. Несигурно убежище, но все пак място, което могат да припознаят като свое – дори за малко.
Хората без претенции и грандиозни желания, но със своите радости, болки, разочарования, удовлетворения и цели, обитаващи своя паралелна реалност…
Хайде да не романтизираме бездомните. Те са работа и отговорност на общината, не на гражданите. Защо хората да са ‘претенциозни’ за това, че не им харесва гледката на парцали и миризмата на урина?
Е хайде стига….. В цял свят има бездомни, мързеливи, луди и т.н. Май се чудите вече какви тъпотии да пишете