„Изложбата на Емил Попов е духовен подарък за Плевен“. Така акад. Светлин Русев определи ретроспективната експозиция на талантливия български скулптор, която тази вечер беше открита в Арт център Плевен в присъствието на много творци и почитатели на изкуството. „Имам чувството, че там някъде, където не ни е дадено да знаем, светлината на духа се е превърнала в език на Емил, в библейска притча за доброто и злото, за жертвения агнец, за това какво е било и за това, което ще бъде“, добави акад. Русев, който е свидетел на творчеството на Попов от първите му стъпки до зрелостта му като творец и преподавател в Националната художествена академия. Той припомни първата му изява в обща изложба в Плевен, в която представя малка скулптора – извън общата инерция, на жена с питка хляб. Енергията, духовността и добротата на тази жена остават емблематични за творчеството на автора до днес, сподели акад. Русев.
„Защо Емил е решил да направи изложба в Плевен паралелно със своя изложба в София, не ме изненада. Изненадва ме, и то приятно, че е потърсил себе си в едно твърде широко развитие във времето. В експозицията се вижда и началото, и зрелостта на автора. В знаковата и за Плевен, и за българската скулптура изложба е включил както родителите си, така и леля Ванга, и Златю Бояджиев, Йордан Радичков, Цани Цанев. Самото им присъствие тук е като духовна памет на онези усилия, които превръщат земните дни във вечност. Специално благодаря на Емил за неговия Бешков пред художествената галерия в Плевен“, добави в експозето си Светлин Русев.
Виновникът за събитието, проф. Емил Попов, сподели, че след дълбинните думи на маестрото, няма какво да добави, освен това, че тази експозиция с творби, създадени през годините, е отчет пред големите му учители.
