„Караач, преведено на български, значи „Червен бряст“ е село тогава с предимно турско население и само пет български къщи. Така е записано в кратката история на гр. Левски. След Освобождението селото е наречено гара Левски, тъй като е на централната жп линия София — Варна, приютява двама опълченци, намерили тук препитание и поле за изява при изграждането на освободената от турско владичество нова България.
Първият е Ангел Маринов (Палата) е роден в с. Хотница, Търновско. Ето какво разказва за неговия живот неговият син Васил Ангелов Геновски:
„Давам настоящото сведение от това, което съм чувал от баща си за неговия живот през турско време в с. Хотница, Ве¬лико Търновско.
Най-големи трудности тогава те срещали, когато отивали да мелят брашно на воденицата. Там те чакали дълго време, докато им дойде редът, но хората на Ибрахим бей пак ги пререждали. Тогава баща ми взел пясък и хвърлил в насипаното за млене жито на бея. След това си отива в 12 часа през нощта в къщи. Баща му дядо Марин Геновски го запитал:
– Ангеле, смля ли житото? — Той мълчал.
– Казвай. . .? Ти си направил нещо?
– Направих! — му отвърнал той.
– Хората на Ибрахим бей ме прередиха и аз им насипах пя¬сък в житото.
– Слушай! — му отговорил баща му. — Утре Ибрахим бей ще те убие. Какво да правим?
След това те взели два коня. Обличат баща ми в турска униформа. Заедно с един турчин, който го придружавал, го изпращат в Русчук. Там заплатили на един рибар да го прекара през Дунава в Румъния, където се установява в Браила. В този град се сближава с български емигранти — комити. На другата година емигрантският комитет го представя за опълченец при обявяването на Руско-турската война през 1877 г. Като опълченец минава заедно с руските войски в България при гр. Сви¬щов . . . Участва в боевете при Казанлък, Шейново. .
Снахата на Васил А. Геновски (Палата), както го знаят в гр. Левски, Костадина В. Геновска добавя:
„Дядо Ангел не е по баща Палалията, но така го казват по прякор – на името на турчина, от когото е взел имота си.”
Ангел Маринов (Палата) постъпва в Българското опълчение на 12 май 1877 г. в Румъния във втора дружина, а е уволнен на 2 юни 1878 година.
На 12 юли 1877 г. той участва в боя при Стара Загора, на 10, 11 и 12 август — при Шипка, а на 20 декември — в сраже¬нието при Шейново.
През януари 1896 г. баща му е на 74 г., той е на 44 г., жена му Калица — на 49 г. Синът му Марин е на 19 г., ученик в IV клас, Мария, дъщеря му е на 16 г., Тена — на 14 г., синът Симеон — на 10 г., Александър — на 7 г., Васил — на 5 г., Юрдан — на 1 месец.
В с. Хотница Ангел Маринов притежава къща със соба, маза и зимник, една сая, кош за жито, два вола, 1 дка двор, 37 дка ниви, 18 дка гора, 1 дка ливада, 2 дка лозя, 1 крава, три телета, 12 овце. Държавата му дава 30 дка земя. Всичко това Ангел оставя (продава) и се изселва на гара Левски, където държавата му дава дворно място и 60 дка ниви.2 Тук той другарува с други опълченци от Левски и Осма Калугерово.
Опълченецът Михаил Поптодоров е роден в с. Хотница, Велико Търновско. След Освободителната война от 1877—1878 г. се преселва в гр. Левски, където умира през 1946 г. В опълчението е постъпил в 8-а дружина на 13. VIII. 1877 г. и е уволнен на 8. VII. 1878 г.
За него разказва неговата дъщеря Невяна Михайлова Пет¬кова, родена през 1895 г., живуща в гр. Левски.
Относно живота на баща ми Михаил Поптодоров мога да кажа следното. Роден е през 1854 г. в с. Хотница, Великотърновско, Освободителната Руско-турска война го заварва като учител в с. Хотница. Тогава той се включва в Българското опълчение. Служил е в частите, които са водили сражения при Шипка. Там е охранявал подстъпите към Шипка. Той ни е разказвал, че когато са завършили сраженията при Шипка, ген. Гурко го е поздравил за участието му в боевете.
По време на сраженията след отблъскването на турската армия той е заболял от петнист тиф. Това се дължало и на многото въшки, които пълзели по телата им „Имаше и в кесията ми въшки“ — казваше той.
След войната му предложили пенсия и да го наградят, но той отказал, защото имал 200 дка ниви, също и „Калимановската мелница в Хотница, бил и учител. Освен това, когато е дошъл през 1906 г. в гр. Левски, е построил целия си двор към главната улица с високи постройки, които и сега съществуват. С 3/4 дял участвувал при построяването на мелница ’’Ориент” в гр. Левски (сега ”В. Левски”).
”3а нас дядо Михал беше много добър и съзнателен човек, не пушеше, не пиеше и пееше в църквата.”
Използваните материали са от книгата „Опълченците от плевнския край“ на Илия Атанасов Панков
