Какво може да създадат шепа брашно, вода, жив квас и човешките ръце? Отговорът е промяната. Как едно вещество може да се превърне в друго, как времето, знанието и търпението могат да променят всичко, това прави за нас и до днес квасът. Квасът на пръв поглед е нещо съвсем просто – брашно и вода, но когато човек започне да го използва, разбира, че простотата често крие най-голямата сложност. Тихият процес на ферментацията постепенно превръща обикновените съставки в нещо живо. А после идва моментът, в който ръцете се докосват до тестото и започва същинската среща между знание и интуиция.
Точно тази среща е в сърцето на книгата „Алхимия на кваса. Ръце, които създават – сърце, което дарява“. Издадена тази година., книгата на Стоян Минеков описва в 192 страници света на кваса и квасения хляба. Да я наречем просто „кулинарна книга“ би било недостатъчно, обаче защото зад всяка рецепта и всеки процес стои нещо по-голямо – философията на това да създаваш с ръцете си. В свята в който живеем днес, много неща се случват с едно натискане на бутон, квасът ни кара да забавим темпото. Той не може да бъде пришпорен.Не можеш да му кажеш кога точно да узрее. Не можеш да прескочиш времето и именно в това се крие неговата магия.
Има нещо особено в месенето на хляб, и особено в България и свързаността на българина с хляба и месенето. То не е просто поредната задача в кухнята, която трябва да бъде отметната. Когато ръцете докоснат брашното и водата, времето сякаш започва да тече по различен начин. Постепенно тестото се променя под пръстите. От ронлива смес се превръща в живо, еластично и меко тяло. Всяко движение има значение – разтягане, сгъване, притискане, изчакване. Няма нужда от бързане. Тестото само подсказва кога е готово за следващата стъпка.Квасът учи на търпение. Учи и на доверие – към процеса, към собствените сетива и към природата. Това е нещо, което сме създали със собствените си ръце.
Хлябът винаги е бил повече от храна., той събира хората и може би именно затова квасеният хляб има особено усещане – в него има време, грижа и човешко присъствие. Това е и идеята зад „Алхимия на кваса“ – ръцете създават, но сърцето е това, което превръща създаденото в подарък.
Ако отдавна гледате снимки на красиви квасени хлябове и си казвате: „И аз искам да мога да направя такъв.“ – тази книга е чудесен повод да започнете. А ако вече имате квас и познавате онова особено чувство, когато отваряте буркана и виждате как той е оживял през нощта, вероятно ще откриете в нея още много неща, които ще ви накарат да погледнете на познатия процес по нов начин.
А за човек, който обича хляба, домашната кухня и смислените подаръци, книгата може да бъде не просто покупка, а преживяване. Не е необходимо да търсим алхимията в древни лаборатории – понякога тя е в буркана на кухненския плот.
„Алхимия на кваса. Ръце, които създават – сърце, което дарява“ е покана да забавим темпото, да създаваме с ръцете си и да открием красотата на процесите, които не могат да бъдат ускорени.
Научете повече и поръчайте книгата:
www.alhimianakvasa.com
