Ситуацията в Северна България през последните дни е една от най-тежките от години насам, като най-силно засегнати са областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и части от Централния Предбалкан. На много места за по-малко от час са паднали количества дъжд, равни на месечната норма.
Потопът изглежда като поредното тежко наводнение, но всъщност е много повече от това. Той показва как няколко дълго натрупвани процеса започват да се наслагват едновременно – климатична промяна, остаряла инфраструктура, отслабена държава, демографски срив и промяна в самата география на българските реки и градове.
През последните години България започва да влиза в различен климатичен режим. Валежите не стават просто „повече“, а по-екстремни и по-концентрирани. Това се вижда ясно в данните на НИМХ и в анализите на Climateka.
НИМХ: Опасните метеорологични явления у нас ще нараснат отчетливо през следващите десетилетия
Учените от години предупреждават, че Балканите ще бъдат сред най-нестабилните региони в Европа по отношение на резки климатични промени.
Преди основният модел беше различен. Валежите бяха по-дълги и по-равномерни. Днес все по-често се появяват кратки бури с огромна интензивност. За по-малко от час пада количество вода, близко до месечната норма. Това променя изцяло поведението на реките и на градската инфраструктура. Канализацията няма време да поеме водата. Малките реки се превръщат в приливни вълни, а деретата започват да действат като ускорители. Именно това се случи в Северна България.
Този процес има ясен физичен механизъм. По-топлата атмосфера задържа повече влага. Това е добре установен научен факт. При повишаване на температурата въздухът може да съхранява повече водна пара. Така бурите натрупват повече енергия. Когато се „отключат“, валежът става много по-интензивен. Затова климатолозите говорят не просто за затопляне, а за усилване на екстремните явления.
Но климатът не е единствената причина. Истинският проблем е, че инфраструктурата на България е проектирана за променящия се климат. Огромна част от ВиК мрежата, канализацията и защитните съоръжения са изграждани преди десетилетия. Те са изчислявани за съвсем различен тип валежи. Днешните екстремни бури често надхвърлят проектния им капацитет. Това означава, че дори сравнително кратък порой може да доведе до срив на системата.
Северна България е особено уязвима. Причината не е само географска. Районът има комбинация от стръмен релеф, обезлюдени общини и ограничени бюджети. Това означава по-малко поддръжка на дерета, мостове и речни корита. В много населени места инфраструктурата е физически остаряла. Част от съоръженията дори не са проектирани за сегашните обеми вода. Така климатичният риск постепенно се превръща и в икономически риск. Бедните райони стават по-уязвими към екстремни явления.
Именно тук можем да видим връзката с Карловско през 2022 г.. И тогава проблемът не беше само дъждът. Истинската катастрофа дойде от натрупани структурни слабости. След Карловско имаше огромен обществен дебат за сечта, деретата и превенцията. Част от проблемите обаче останаха нерешени. Сегашният потоп показва, че държавата все още реагира основно след бедствието, а не преди него.
Променя се и самият ландшафт на България. През последните десетилетия много реки бяха стеснени. Дерета бяха бетонирани. Заливни терени бяха застроени. Това намалява естествената способност на природата да поема вода. Преди реките са имали пространство за разливане. Днес водата навлиза директно в урбанизирани зони. Така дори сравнително малки реки могат да станат разрушителни.
Има и още един важен парадокс. България едновременно страда от суши и от наводнения. Това изглежда противоречиво, но всъщност е типично за климатичната промяна. Дългите сухи периоди изсушават почвата. Тя губи способността си да абсорбира вода. След това при внезапен порой голяма част от валежа се стича по повърхността. Именно така се формират внезапните приливни вълни.
Докладът на МОСВ от 2026 г. е особено показателен. В него министерството признава, че водната система на България страда от институционална разпокъсаност, слаб контрол и хронично изоставане на инфраструктурата. Това е важно признание. За първи път държавата започва да говори за водата не само като ресурс, а и като риск за националната сигурност.
Най-важният извод е, че подобни бедствия вероятно ще стават по-чести. Данните на НИМХ и европейските климатични модели показват именно това. България постепенно навлиза в период на по-нестабилно време и по-екстремни валежи. Големият проблем е, че климатът се променя по-бързо, отколкото държавата успява да се адаптира.
Постоянно ни говорят как едва ли не трябва да адаптираме природата към себе си. А истината е, че още имаме много да учим как да оцеляваме в нея. Оказа се, че освен заложените капани от предишни правителства и парламенти, настоящата власт получи сериозен тест, който сякаш идва отгоре!
Автор: Тодор Беленски
