Комиксите не са започнали със Супермен или Спайдърмен – всъщност те съществуват много по-дълго, отколкото повечето хора осъзнават. Много историци на комиксите проследяват първия комикс до 1837 г., когато швейцарският художник на име Родолф Тьопфер създава „Приключенията на г-н Обадия Олдбък“. Тази серия от последователни картинки с надписи често се смята за най-ранния разпознат комикс, което му носи прякора „бащата на съвременния комикс“. Неговите комични разкази са препечатвани в цяла Европа и дори в Съединените щати до 40-те години на 19-ти век, което доказва, че идеята за разказване на истории чрез рисунки и диалози е била универсална привлекателност дори през 19-ти век.
Няколко десетилетия напред, в края на 19-ти век, комиксите, каквито ги познаваме, започват да се оформят. През 1897 г. по вестникарските будки в Ню Йорк се появява издание, наречено „Жълтото дете в апартаментите на Макфадън“ – забележително с това, че е първото, което всъщност носи термина „комикс“ на корицата си. Тази Платинена епоха на комиксите е свидетел на препечатването на колекции от популярни вестникарски комикси като книги. Скоро след това се появява оригинално съдържание за комикси: до 1922 г. е публикуван първият месечен комикс (Comics Monthly), а през 1933 г. първите съвременни комикси в сегашния стандартен формат (около 6⅝ x 10¼ инча) са отпечатани цветно. Заглавия като „Funnies on Parade“ и „Famous Funnies“ (често цитирани като първата истинска американска поредица от комикси) събират забавни истории от вестници в една удобна книжка – и читателите я поглъщат с удоволствие.
След това идва експлозията на супергероите. Краят на 30-те години на миналия век дава началото на това, което сега се нарича Златният век на комиксите, започвайки с гръм и трясък през 1938 г.: двама млади създатели, Джери Сийгъл и Джо Шустър, представят Супермен в Action Comics #1. Дебютът на „Човекът от стомана“ през тази година често се счита за даващ тласък на жанра на супергероите и превръщащ комиксите в масмедиум. По петите на Супермен, Батман за първи път облича пелерината и качулката си през 1939 г. (Detective Comics #27), а до началото на 40-те години на миналия век се появява цял пантеон от герои. Предшественикът на Marvel (Timely Comics) представя герои като Човешкия факел и Подводницата през 1939 г. и въвежда Капитан Америка в началото на 1941 г., за да удря Хитлер на кориците на комикси още преди САЩ да влязат във Втората световна война. DC Comics, за да не останат по-назад, ни дават Светкавицата и Зеления фенер през 1940 г., а през 1941 г. психологът Уилям Моултън Марстън създава Чудо-жена, една от първите жени супергерои, която вдъхновява както момичета, така и момчета.
Комиксите са изключително популярни през 40-те години на миналия век – не само в САЩ, но и в чужбина. Във Великобритания например седмичният детски комикс The Beano дебютира през 1938 г. (същата година като Супермен!) и скоро се превръща в детска литература. В разцвета си, „The Beano“ продаваше до 2 милиона копия всяка седмица и все още държи рекорда за най-дълго издаван седмичен комикс в света. Ясно е, че независимо дали след пакостите на Денис Зловеца (съвсем различен герой във Великобритания!), или героичните подвизи на Капитан Америка и Жената-чудо, комиксите бяха предпочитаното забавление за милиони млади читатели по време на войната.
Не всеки обаче беше очарован от „пуу!“ и „бам!“ на страницата. През 50-те години на миналия век, когато комиксите се разклониха в по-зловещи жанрове на ужасите и криминалните истории, някои родители и власти се загрижиха. Негативната реакция достигна кулминацията си през 1954 г., когато психиатърът Фредерик Уъртам публикува „Съблазняването на невинните“, бестселър, който печално твърди, че комиксите развращават морала на младежите. (Уъртъм дори предположи, че Супермен има фашистки подтекстове, Батман и Робин пропагандират „неморален“ начин на живот, а независимостта на Жената-чудо е неподходяща!) Тази морална паника доведе до изслушвания в Сената на САЩ и създаването на Комисията за комикси, строги насоки за съдържание, които принудиха много издатели да смекчат или да отменят по-насилствените или провокативни поредици. Краят на 50-те и началото на 60-те години на миналия век доведе до преработка на комиксите за супергерои с по-изчистен имидж – точно навреме за възраждането на Сребърната ера.
Всъщност, 60-те години на миналия век донесоха нова вълна от герои и въображаемо разказване на истории, особено благодарение на Marvel Comics. Визионерските създатели Стан Лий и Джак Кърби се обединиха, за да стартират Фантастичната четворка през 1961 г., последвана от Спайдърмен, Железният човек, Невероятният Хълк, Тор, Х-Мен и други през следващите няколко години. За разлика от безупречните добродетели от по-ранните десетилетия, тези герои имаха лесно разпознаваеми проблеми и личности, което ги направи изключително привлекателни за читателите. Взаимосвързаните истории на Marvel и подходът им към споделената вселена (където героите се обединяват или се пресичат) бяха революционни – и не след дълго децата навсякъде разбраха мотото на Спайдърмен, че „с голямата сила идва и голяма отговорност“. В DC класическите герои също получиха обновявания и нови съотборници (сформира се Лигата на справедливостта, появиха се нови версии на Флаш/Зеленият фенер и т.н.), което поддържаше бума на комиксите силен.
Първите български комикси се появяват още през 30-те години на XX век в детски издания и списания като „Дъга“ и „Славейче“. Списание „Дъга“ (1979–1992) – това е най-известното българско списание за комикси, оставило трайна следа. В него работят талантливи художници като Николай Додов, Кънчо Кънев и Петър Станимиров. „Дъга“ комбинира адаптации на класически литературни произведения с оригинални приключенски сюжети. Период след 90-те – след промените индустрията на комиксите в България запада, но остават малки групи ентусиасти.
