
Има държави, в които мафията е сянка зад властта. В България тя просто е властта. Тя не контролира политиците – тя ги произвежда. Системата не е счупена – тя работи точно така, както е проектирана: централизирана, затворена, зависима и напълно имунизирана срещу реална промяна.
Смяна на декорите, не на играчите
От началото на прехода досега сме гледали десетки пъти един и същ спектакъл – „ново начало“, „борба с корупцията“, „възраждане“, „промяна“. Актьорите се въртят, но сценарият остава. Защото режисьорите никога не се сменят зад сцената.
Зад всяка „новоизгряла“ партия стоят познати интереси. Някои ги наричат олигарси. Други – спонсори. Реално те са тези, които местят фигурите, определят кой да „падне“, кой да „се появи“ и кога да започне следващият сезон на политическия сериал.
Институции с дистанционно управление
Не се заблуждавайте – решенията не се вземат в министерски съвет или пленарна зала. Те се договарят предварително, извън институциите, често в ресторанти, частни домове или „приятелски“ събирания. Народното събрание по-скоро изпълнява ритуала на публичното гласуване.
Комисии, обсъждания, дебати – всичко това е грим за едно лице, което отдавна не отразява реалността.
Земеделието – хищническа икономика в действие
Някога бяхме житницата на Балканите. Днес – пазар за нискокачествен внос. Европейските субсидии, които трябваше да помогнат на родните производители, често стигат до едни и същи обвързани фирми.
Качествените производители, които не са част от „правилния кръг“, биват изтласквани от пазара. Администрацията е препятствие, не помощ. Малцина, които получават финансиране, често го губят в лабиринт от бюрокрация, контрол и схеми.
А когато нещата се провалят – влизат в действие колекторските фирми. Много от тях водят към същите структури, които вече контролират и властта, и парите.
Внос, монополи и вътрешно източване
България се е превърнала от производител в потребител. Контролът над вноса, над веригите за доставки, над цените и качеството на стоките – всичко това е в ръцете на малцина. Не държавата контролира пазара – а пазара контролира държавата.
И този пазар се управлява от хора, които не се сменят с избори. Те не дават интервюта. Те не носят партийни баджове. Но те решават какво ще има в магазина, в новините и в бюджета.
Капсулиране на властта = икономически застой
България не изостава икономически случайно. Това е логичен резултат от модел, при който икономическата енергия се точи, вместо да се насърчава. Нямаме свободна конкуренция – имаме разпределени полета на влияние.
Млади, независими и компетентни предприемачи се сблъскват с бариери, които нямат нищо общо с пазарната логика. Успешен си само ако си част от мрежата – или ако не пречиш.
И какво от това?
И тук идва най-неудобният въпрос: а народът къде е?
Отговорът е неприятен. Народът е зрител. От време на време участва като статист в избори. Обсъжда партийните спорове като футболни мачове. Гласува, после забравя.
И докато повечето се задоволяват с усещането за участие, реалното управление се случва извън полезрението. Не от парламента. Не от правителството. От хора и кръгове, които никой не е избирал, но всички обслужват.
Източник: dnesbulgaria.com