Иван Богданов е от онези впечатляващи фигури в българската култура, които не бива да бъдат забравяни, подобно на онези, които самият той извежда на светло от старобългарската книжнина. Роден в началото на ХХ век, той преминава през живота, отдаден на книгите, знанието и историята, посвещавайки се на мисията да събира, съхранява и осмисля литературното наследство на България.
Богданов е човек с необикновена страст към детайла и с невероятно усещане за дълг към паметта на българската духовност. Завършва право, което му дава здрава логическа основа и прецизност, но сърцето му е в света на литературата. Там той се утвърждава като литературен историк и библиограф от голяма величина. Стъпва внимателно по дирите на стари ръкописи, изгубени издания и забравени автори, за да ги събере, подреди и да разкаже наново техните истории на света. Той не просто ги преиздава – съпровожда ги с подробни уводи, бележки и коментари, които осветяват историческия и културния контекст на произведенията. Така улеснява разбирането на тези текстове от съвременната публика.
Много български писатели и техните творби можеха да останат в забрава, ако не бе неуморната му работа по съставяне на библиографии и архиви. Дали ще е в библиотеките, където часове наред прелиства стари книги, или в архивите, където с внимание разчита всеки избледнял подпис – Иван Богданов остава все така верен на своята мисия. Той активно събира и систематизира архивни материали за българските възрожденци – писма, лични документи, първи издания. Участва в организирането на библиотечни и архивни сбирки, които стават основа за бъдещи научни изследвания. Най-силно е свързан с изследването на възрожденски фигури като Петър Берон, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, Неофит Рилски, Васил Априлов и други ранни будители, но оставя за поколенията също романизирани животописи и исторически очерци за хан Апарух, хан Крум, цар Симеон Велики, св. Климент Охридски, Александър Македонски… Авицена, Леонардо да Винчи.
Неговият принос ни напомня, че истинските пазители на историята често работят в тишина, но делото им ехти след тях.
Източник: Регионална библиотека “Христо Смирненски”
